В периода между 1855 и 1880 година в Османската империя се заселват около 600 000 черкезки бежанци, главно по време на Черкезкия геноцид, които са разполагат главно в Западен и Централен Анадол.
В историята на Османската империя и Турция, черкезите са били винаги лоялни към управляващите партии, политици и султани. Много черкези взимат участие на страната на Турция в Гръцко-турската война (1919 – 1922). След победата и Декларацията за независимост на Ататюрк през 1923 година на черкезите, обаче, е забранена проявата на културна дейност. Техни културни клубове са затворени, изгорени са издания на черкезки език а техните членовете задържани. През 1930 година черкезсия език заедно с други малцинствени езици е забранен.
