Примерни калибровъчни цветове[1]
Клас |
B−V |
U−B |
V−R |
R−I
|
Tеф. (K)
|
O5V |
−0,33 |
−1,19 |
−0,15 |
−0,32 |
42 000
|
B0V |
−0,30 |
−1,08 |
−0,13 |
−0,29 |
30 000
|
A0V |
−0,02 |
−0,02 |
0,02 |
−0,02 |
9790
|
F0V |
0,30 |
0,03 |
0,30 |
0,17 |
7300
|
G0V |
0,58 |
0,06 |
0,50 |
0,31 |
5940
|
K0V |
0,81 |
0,45 |
0,64 |
0,42 |
5150
|
M0V |
1,40 |
1,22 |
1,28 |
0,91 |
3840
|
В астрономията, цветовият индекс е прост числен израз, който определя цвета на даден тяло, което в случая на звезда дава нейната температура. Колкото по-малък е цветовият индекс, толкова по-син (и горещ) е обектът. От друга страна, колкото по-голям е цветовият индекс, толкова по-червен (и хладен) е обектът. Това е следствие от логаритмичната скала, при която по-ярките обекти имат по-малка (по-отрицателна) величина в сравнение с по-бледите. Например, жълтеникавото Слънце има B−V индекс 0,656 ± 0,005,[2] докато синкавият Ригел има B−V индекс (B-величината е 0,09, а V-величината е 0,12; B−V = −0,03).[3] По традиция, цветовият индекс използва Вега като нулева точка.
За измерване на индекса се наблюдава величината на тялото последователно през два различни филтъра, като например U и B или B и V. U-филтърът е чувствителен към ултравиолетови лъчи, B-филтърът – към синя светлина, а V-филтърът – към видима (зелено-жълта) светлина. Наборът от ленти или филтри се нарича фотометрична система. Разликата между величините, открити с тези филтри, се нарича съответно U−B или B−V цветови индекс.
По принцип температурата на дадена звезда може да се изчисли директно от B-V индекса, като има няколко формули за осъществяването на това.[4] Добро приближение може да се направи, ако звездите се считат за абсолютно черни тела, използвайки формулата:[5]
Цветовите индекси на далечни обекти обикновено се влияят от междузвездното поглъщане, тоест те изглеждат по-червени, отколкото ако се намираха по-близо. Количеството почервеняване се характеризира от цветния излишък, който представлява разликата между наблюдавания цветови индекс и нормалния цветови индекс (хипотетичния истински цветови индекс на звездата без ефекта на междузвездното поглъщане). Например, за B-V индекса може да се запише:
Астрономите най-често използват филтри на фотометричната система UBVRI, при която филтрите U, B и V са както гореописаните, R-филтърът пропуска червена светлина, а I-филтърът пропуска инфрачервена светлина. Тези филтри представляват конкретни комбинации от стъклени филтри и фотоувеличителни тръби.[6] За по-голяма прецизност, подходящи двойки филтри се избират в зависимост от цветовата температура на тялото: B-V са за средно топли тела, U-V за по-горещи тела, а R-I за сравнително хладни тела.
Източници
- ↑ Zombeck, Martin V. Handbook of Space Astronomy and Astrophysics. 2nd. Cambridge University Press, 1990. ISBN 0-521-34787-4. с. 105.
- ↑ David F. Gray (1992), The Inferred Color Index of the Sun, Publications of the Astronomical Society of the Pacific, vol. 104, no. 681, p. 1035 – 1038 (November 1992).
- ↑ * bet Ori. SIMBAD4.
- ↑ Sekiguchi M. and Fukugita (2000). "A STUDY OF THE B-V COLOR-TEMPERATURE RELATION". AJ (Astrophysical Journal) 120 (2000) 1072.
- ↑ Ballesteros, F. J. (2012). "New insights into black bodies". EPL 97 (2012) 34008.
- ↑ Michael S. Bessell (1990), UBVRI passbands, Publications of the Astronomical Society of the Pacific, vol. 102, Oct. 1990, p. 1181 – 1199.