В район „Южен“ улица „Индустриална“, успоредна на булевард „Кукленско шосе“ се е считала на негово естествено продължение. С построяване на надлез „Родопи“ в края на 90-те години, естественото продължение на булеварда на юг става булевард „Найчо Цанов“. На север липсва продължение, където, в кръгово кръстовище се пресича с перпендикулярния му „Дунав“, и с радиалната входно-изходна артерия „Брезовско шосе“ на североизток.
През 2015 г. около 60 % от трафика Север-Юг в Пловдив минава през булеварда. В плана за развитието на град Пловдив са заложени изграждане на вътрешноградски тангенти с цел разтоварване на движението по булеварда.
История
Площад „Цар Крум“, картичка 1896
От несъществуващия вече площад „Цар Крум“ в Пловдив на юг е започвала улица „Граф Игнатиев“ и е достигала до сградата на Товарна гара на булевард „Христо Ботев“.
През 50-те години на XX век е прокопан тунелът в Пловдив, с което улица „Граф Игнатиев“ се продължава зад тепетата и започва да носи името на тунела „Георги Димитров“. Изгребаните камъни и чакъл от тунела са били предназначени за поставяне на основите на нов мост, който да свърже формиращия се булевард с панаирните палати, установени на север от река Марица. Строителството на моста започва през 1949 г. и след това е изоставено. Първоначално до строежа на моста е изградено помощно дървено съоръжение между двата бряга, което е използвано от пешеходци в двете посоки.[1] Строителството на панаирния мост е подновено през 1959 г. а съоръжението е пуснато в експлоатация на 25 август 1960 г.[2] С това булевардът преминава в Каршияка.
Булевардът добива сегашния си вид през 80те години на XX век. Строителството в отсечката от булевард „Христо Ботев“ до тунела с две ленти за движение във всяка посока и разделителна ивица между тях, както и на изграждане на серия от подлези – до ректората на Пловдивския университет, до хотел Тримонциум, до Централната пощата и до Понеделник пазара започва на 30 октомври 1982 г. и булевардът е пуснат в движение на 3 декември 1983 г. Най-сложно място по цялата отсечка е пресичането на булеварда с булевард „Княгиня Мария-Луиза“. Взето е решение пресичането да стане на две нива с транспортен подлез, с което автомобилният поток изток-запад да минава под булеварда.[3]
При разширяване на булеварда на площ общо над 1000 кв. м и на дълбочина от 3,5 -4,5 м се появяват археологически находки. Заради тях ремонтните работи са прекратявани, а булевардните разширявания са препроектирани. Най-важните открития са около подлезите –„Тримонциум“ и „Археологически“.[4]
След 1990 г. булевадрът за кратко се нарича „Възраждане“ и след това „Цар Борис III – Обединител“.
Градски транспорт
По булеварда са се движили най-много автобусни и тролейбусни линии в града. След преустановяването използването на тролейбусния транспорт в Пловдив през 2012 г., по булеварда остават единствено автобусите с номера 1,4,7,9,11,15,20,25,26,27,37,44,93,99, както и маршрутки 4 и 5. В едната посока се движи и автобус 16.
Забележителности
Близо до булеварда са следните забележителности и институции:
.jpg)
