Христо Калчев
български писател
Роден	11 август 1944 г. София, Царство България
Починал	22 март 2006 г. (61 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	роман, разказ
Дебютни творби	разказът „И дъхът на зимата“ (в-к „Народна младеж“, 9 януари 1967)
Известни творби	„Луда вода“ трилогията „Белият дявол“ „Нерон Вълкът“

Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата „Вулгарни романи“.

Роден е на 11 август 1944 г. в София. От 1948 до 1953 г. баща му лежи в концлагера в Белене, а семейството му е изселено от София. Завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като драматург в театрите в Русе и Пазарджик. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Бил е републикански шампион по фехтовка (сабя). Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син. Умира в съня си на 22 март 2006 г.^[1][2][3][4]

Христо Калчев е един от героите на романа на Красимир Дамянов „Студентът по хармония“.^[5]

Умира на 22 март 2006 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.^[6]

Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него „Вулгарни романи“.^[7]

Първият му разказ излиза във в. „Народна младеж“ през 1968 г. За отпечатването на разказа се застъпва Георги Марков. Той става и редактор на първата книга на Калчев „Инерция“, която е планирана за издаване през 1974 г. Точно преди книгата да излезе от печат обаче авторът на „Задочни репортажи“ емигрира и с редакторството се заема Димитър Начев.^[3]

Между 1996 и 2006 г. със своите „Вулгарни романи“ Христо Калчев непрекъснато присъства в класациите по продажби на българските книжарници.^[8]

15-ият „вулгарен“ роман на Христо Калчев, „Изстрелът на амнистията“, е отпечатан от издателство „Световит“, но се разпространява само с вестниците „Монитор“ и „Телеграф“. Той е първата книга от поредицата „Феникс“, един от първите издателски проекти за киоскова търговия в България от първото десетилетие на ХХI век.^[9]

След посмъртното отпечатване на романите му „Вълчи капан I“ и „Вълчи капан II“ избухва скандал. Издателят му твърди, че Калчев е оставил две тетрадки, които приятелят на Калчев Владо Даверов само е редактирал. Но Виктор Пасков и други твърдят, че става дума за спекулация с пазарния успех на Калчев и че това са романи, написани от Даверов.^{[10][11][12][13][14][15][16]}

• „Инерция“, 1976
• „Предел“ (сборник с разкази и новели)
• „Железният кон“ (сборник с новели). София: Български писател, 1978, 105 с.
• „Монолог“ (сборник с новели). Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 134 с.
• „Луда вода“. София: Народна младеж, 1980, 199 с.
• „Вътрешна светлина“. София: Български писател, 1981, 158 с.
• „Гняв Рисов“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 145 с.
• „Опит за оцеляване“. София: Профиздат, 1988, 128 с.
• „Студен огън“. София: Георги Бакалов, 1990, 131 с.
• „Нежни вълци“. София: Профиздат, 1985, 112 с.
• „При самозащита“. София: Артик 5, 1996, 343 с.
• „Легендата Прудкин – In Memoriam“
• трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва:
  • „Белият дявол“. София: Български писател, 1987
  • „Белият дявол. Синове“. София: Български писател, 1989, 287 с.
  • „Белият дявол атентатор“. Велико Търново: Абагар, 1989
• „Нерон Вълкът“. София: Ла Страда ООД, 1996, 150 с.
• „Калигула Бесният“. София: НКХТИ, 1996, 166 с.
• „Цикълът на Месалина“. София: Артик 5, 1996, 158 с.^[17]
• „Кървавият преход на нежната революция“ – издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
• „Ликвидирайте генерала“. Книга четвърта. Издадена с любезното съдействие на хотел Родина, София, 1998, 158 с.
• „Оратория за козел и ангорска котка: Вулгарен опус в до мажор“. Родина, 1998, 157 с.
• „Кървавият път на коприната“. София: Световит, 1999, 126 с.
• „Венерин хълм“. София: Световит, 2000, 174 с.
• „На лов за зеления принц“. София: Световит, 2001, 176 с.
• „Последно причастие“. София: Световит, 2002, 143 с.
• „Сънят на уморения лъв“. София: Световит, 2003, 94 с.
• „Откриване на ловния сезон“. София: Световит, 2003, 136 с.
• „Лебедовата песен на майора“. София: Световит, 2003, 120 с.
• „Синдрома на глутницата“. София: Световит, 2004, 140 с.
• „Спрете полета на сокола“. София: Световит, 2004, 152 с.
• „В очакване на шейха“. София: Световит, 2004, 208 с.
• „Изстрелът на амнистията“. София: Световит, 2005, 179 с.
• „Вълчи капан I“. София: Световит, 2006
• „Вълчи капан II“. София: Световит, 2006, 123 с.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Христо Калчев.

• От и за Христо Калчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Христо Калчев в Моята библиотека
• Христо Калчев, „Студен огън“ (роман)
• Виктор Пасков, „Думи за Христо Калчев“, в. „Монитор“, 26 ноември 2005
• Йордан Ефтимов, „Най-българският съвременен автор“ Архив на оригинала от 2016-04-10 в Wayback Machine., в. „Сега“, 23 март 2006
• Румен Леонидов, „Черният Пророк реши да ни зареже завинаги“, „Факел“, 22 март 2013
• Маринели Димитрова, „Христо Калчев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

Интервюта

• „Христо Калчев: Омръзна ми да бия камбаната“ Архив на оригинала от 2017-09-27 в Wayback Machine., интервю на Кристи Петрова, сп. „Тема“, бр. 7 (71), 17-23 февруари 2003 г.
• „Христо Калчев: Страх ме е от болката“ Архив на оригинала от 2014-03-20 в Wayback Machine., интервю на Ваня Овчарова, в. „Новинар“, 16 октомври 2004 г.
• „Писателят Христо Калчев: Във всяка държава има мафия, но само българската мафия си има държава“, интервю на Елена Кръстева, в. „Монитор“, 26 ноември 2005 г.
• „Христо Калчев: Готов съм да ида в съда“, интервю на Велислава Панова и Миглена Славова, в. „Новинар“, 28 декември 2005 г.
• „Христо Калчев: Ако ме убиете, ставам светец“, интервю на Велислава Панова и Миглена Славова, в. „Новинар“, 23 март 2006 г.

Нормативен контрол BIBSYS ISNI Koninklijke NKC PLWABN IdRef VIAF