Хилдерих II
Роден	655 г.
Починал	675 г. (20 г.) Шел, Франкска държава
Погребан	Сен Жермен де Пре, Париж, Франция
Семейство
Род	Меровинги
Баща	Хлодвиг II
Майка	Батилда
Братя/сестри	Теодорих III Хлотар III
Съпруга	Билхилда
Деца	Хилперих II
Хилдерих II в Общомедия

Хилдерих II (Childerich II.; * 655; † есента 675 г.) e меровингски крал на франките от 662 до 675 г. в Австразия, между 673 и 675 на цялото царство.

Той е вторият син на франкския крал Хлодвиг II и Батилда (Bathilde), произлизаща от Англия.

Между 18 октомври и 9 декември 662 г. Хилдерих II се жени за Билхилда (Bilchilde), дъщеря на крал Сигиберт III. Двамата имат около 670 г. двама сина Дагоберт и Хилперих II.

След смъртта на пипинидския крал Хилдеберт Осиновения (Childebertus adoptivus) през 662 г. Хилдерих II e издигнат за крал на източната част на Меровингското кралство (Австразия). Обаче той стои под опеката на леля си Химнехилда и бъдеща тъща, вдовицата на Сигиберт III и на майордом Вулфоалд. Прави подаръци, издава нареждания, които са против Пипинидите и Арнулфингите.

След смъртта на брат му Хлотар III през 673 г. Хилдерих II e извикан от опозицията в Неустрия да смени брат си Теодорих III, издигнат за крал от майордом Еброин през 673. Еброин и Теудерих са заточени в манастира Сен Дени и кралството се управлява отново за късо време от един меровинг.

През есента на 675 г. Хилдерих II, бременната му жена и сина му Дагоберт са убити при заговор с причина неразбирателство в двореца между австразийската и неустрийската партия. Петгодишният му син Хилперих II, както тогава е било прието, е изпратен в манастир, където живее под името „Брат Даниел“ до 715 г.

Хилдерих II е погребан с жена си в абатството Сен Жермен де Пре в Париж.

• Eugen Ewig: Die Merowinger und das Frankenreich. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2001, ISBN 3-17-017044-9.
• Pierre Riché: Die Karolinger. Eine Familie formt Europa. Deutscher Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG, München 1991, ISBN 3-423-04559-0.
• Rudolf Schieffer: Die Karolinger. Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 1992, ISBN 3-17-010759-3.
• Reinhard Schneider (Historiker): Königswahl und Königserhebung im Frühmittelalter. Untersuchungen zur Herrschaftsnachfolge bei den Langobarden und Merowingern. Stuttgart 1972, ISBN 3-7772-7203-5
• Karl Ferdinand Werner: Die Ursprünge Frankreichs bis zum Jahr 1000. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1995, ISBN 3-423-04653-8.
• Erich Zöllner: Geschichte der Franken bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts. Beck, München 1970, ISBN 3-406-02211-1.

п б р Меровингски монарси Хилдерих I (457–481) • Хлодвиг I (481–511) • Хилдеберт I (511–558) • Хлодомер (511–524) • Теодорих I (511–533) • Теодеберт I (533–548) • Теодебалд (548–555) • Хлотар I Стари (511–561) • Хариберт I (561–567) • Гунтрам (561–592) • Сигиберт I (561–575) • Хилдеберт II (575–596) • Теодеберт II (596–612) • Теодорих II (596–613) • Сигиберт II (613) • Хилперих I (561–584) • Хлотар II Велики (584–623) • Дагоберт I (623–634) • Хариберт II (629–632) • Хилперих (632) • Сигиберт III (634–656) • Хилдеберт Осиновения (656–661) • Хлодвиг II (639–657) • Хлотар III (657–673) • Хилдерих II (662–675) • Теодорих III (675–691) • Хлодвиг III (675–676) • Дагоберт II (675–679) • Хлодвиг IV (691–695) • Хилдеберт III Справедливи (695–711) • Дагоберт III (711–715) • Хилперих II (715–721) •  Хлотар IV (717–719) • Теодорих IV (721–737) • Хилдерих III (743–751)

Нормативен контрол BNF GND ISNI VIAF