PROFILPELAJAR.COM

Фьодор Шаляпин
Фёдор Ива́нович Шаля́пин
	Фьодор Шаляпин Фёдор Ива́нович Шаля́пин
руски певец
Роден	1 февруари 1873 г. (стар стил) Казан, Руска империя
Починал	12 април 1938 г. (65 г.) Париж, Франция
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Награди	Орден „Свети Станислав“ III степен; кавалер на Почетния легион; Орден „Свети Станислав“
Музикална кариера
Стил	опера
Инструменти	вокал
Глас	бас
Лейбъл	Victor Talking Machine Company
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Фьодор Шаляпин в Общомедия

Фьодор Иванович Шаляпин е руски оперен певец, бас със световна известност.

Биография

Роден е в семейството на дребен чиновник в Казан на 13 февруари 1873 г.

Като много млад упражнява различни занаяти, пее едновременно в архиерейския хор. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890 г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнявайки и малки солови партии.

По-късно учи при оперния певец Дмитрий Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност, продължила от 1892 до 1893 г. От 1895 г. е в трупата на Мариинския театър, постъпва в Московската частна опера през 1896 г.

Голямо значение за него има творческото приятелство със Сергей Рахманинов. От 1899 г. пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър.

През 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина – Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Заминава на гастроли от РСФСР последно през юли 1922 г.^[1]

Не се завръща в родината. Установява се в Париж. Посещава България през 1934 г.

Основни партии на Шаляпин:

Сусанин („Иван Сусанин“ от Михаил Глинка);
Борис Годунов, Варлаам и Доситей („Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Модест Мусоргски);
Иван Грозни и Салиери („Псковитянка“ и „Моцарт и Салиери“ от Николай Римски-Корсаков);
Фарлаф („Руслан и Людмила“ от Глинка);
Демон („Демон“ от Антон Рубинщайн);
Алеко („Алеко“ от Рахманинов);
Владимир Галицки, Кончак („Княз Игор“ от Александър Бородин);
Мефистофел („Мефистофел“ от Ариго Бойто, „Фауст“ от Шарл Гуно);
Филип II („Дон Карлос“ от Джузепе Верди) и др.

Шаляпин е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Роберт Шуман, Франц Шуберт. Изпълнява и руски народни песни.

Фьодор Шаляпин се изявява и като оперен режисьор – поставя „Дон Кихот“ от Жул Масне, „Хованщина“ от Мусоргски. Снима се и в киното – „Дъщеря на Псков“, „Дон Кихот“.

Фьодор Шаляпин е талантлив творец и в други области на изкуството. Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.

Умира на 12 април 1938 г. в Париж.

Отличия

1902 – Орден на Златната звезда III степен (Бухарски емират)
1907 – златен кръст на Пруския орел
1908 – кавалер на офицерско звание
1910 – Солист на Негово Величество Руския император
1912 – Солист на Негово Величество италианския крал
1913 – Солист на Негово Величество английския крал
1914 – английски орден за особени заслуги в областта на изкуството
1914 – Орден Свети Станислав III степен (Русия)
1916 – офицерско звание
1918 – Народен артист на Републиката (РСФСР)
1925 – командор на Ордена на Почетния легион (Франция)

Галерия

Валентин Серов, Ф. И. Шаляпин в ролята на Иван Грозни, 1897
Карикатура на Пол Робер, 1903
Автопортрет в ролята на Доситей („Хованщина“), нахвърлян от Шаляпин върху стената на гримьорната в Мариинския театър, 1911
Шаляпин в образа на Мефистофел (фотография на Сергей Прокудин-Горски, 1915)
Шаляпин в образа на Борис Годунов (фотография на Сергей Прокудин-Горски, 1915)
Портрет на Шаляпин от художника Борис Кустодиев, 1921