През 1952 година е приет в отбора на Расинг Сантандер, с който дебютира в Примера дивизион на 22 февруари 1953 г. През същата година подписва с Реал (Мадрид) и играе в лявата зона на атаката с номер 11, като става става капитан на отбора и легенда на клуба.
Бурята от Кантабрия, както е наричан, е развивал огромна скорост – бил е лекоатлет и е бягал 100 метра за 11 секунди и почти толкова бързо с топка в крака. Също разполага с голям технически арсенал и много добър нюх към гола. Той е капитан на много млад отбор на Реал, който е познат в Испания с прякора Йе-йе, заради популярността на Бийтълс по това време.
В историята на клуба е на 5-о място по брой на изиграните мачове и на 7-о по отбелязани голове [6], [7]:
Хенто е в Реал (Мадрид) през най-силните му години от 1953 до 1971 г. заедно с Ди Стефано, Копа, Риал и Пушкаш[5]. Той е играчът, спечелил най-много купи с Реал Мадрид – 23.
Най-големите му успехи, спечелени с Реал, са 6-те купи на европейските шампиони (КЕШ), което е неподобрен рекорд. Играе в 8 финала за КЕШ: 6 пъти шампион (1956 – 1960 и 1966) и 2 пъти вицешампион (1962 и 1964), като дели този рекорд със защитника на Милан Паоло Малдини (5+3). В този турнир Хенто отбелязва 31 гола в 88 мача.
Друг негов рекорд е участието му в общо 10 финални мача в европейските турнири – 8 за КЕШ и 2 за КНК (през май 1971 г. срещу Челси – 1:1 и преиграване 1:2) [8].