От 1937 г. е официален във Фарьорските острови. Общият брой носители на езика не е ясен, но се оценява на 60 до 100 хиляди души. Това нарежда фарьорския сред най-малко говорените езици в Европа.
Двойките букви „предно и задно a, i и í“ (a/æ, i/y, í/ý) влияят на правописа и на азбучния ред, но не и на произношението, а тяхното усвояване може да представлява трудност за изучаващите езика.
Графемата Ð не обозначава никоя конкретна фонема и присъства в азбуката предимно по етимологични причини. Тя никога не стои в началото на думата, а горният и регистър се появява само когато дума е изписана изцяло с главни букви, например в лога или на географски карти: SUÐUROY.
Фарьорска клавиатурна подредба
Ø, ø може да се появи като Ö, ö в поетичния език или по традиция, като например се изпише Föroyar вместо Føroyar.
Знаците C, Q, W, X и Z не присъстват в азбуката. В разпространени лични и фамилни имена във Фарьорските острови обаче се срещат допълнителни букви: Lützen, Müller, Winther, Zacharias.
С фарьорска клавиатурна подредба може да се пише на латински или на повечето днешни западноевропейски езици, но старонорвежката и съвременната исландска буква Þ, þ липсва. Във фарьорски сродни думи обикновено на нейно място стои t или h, а когато се транскрибира исландско име, често се използва th.
Тази статия за език все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Дания, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
