Наводнение в Уст Нера, 1959 г.Уст Нера, 1960-те години.Уст Нера в днешно време.
Селището е основано през 1937 г. във връзка с разработването на златно находище. Добивът на злато започва през 1942 г. През 1946 г. е построено първото училище, както и Индигирският енергокомбинат. В периода 1949 – 1958 г. Уст Нера е дом на Индигирския лагер към Далстрой. През тези години затворниците строят инфраструктурата на града, добиват злато и работят по построяването на Колимската магистрала. Статут на селище от градски тип получава през 1950 г. През 1951, 1959 и 1967 г. селището е наводнено. След първото наводнение, водата стига до втория етаж на училището, продоволствените складове се оказват под вода, а населението се евакуира към по-високите места. Едва след второто наводнение ръководството на района решава да укрепи брега на река Индигирка. От 1954 г. Уст Нера е районен център на Оймяконския улус. През 1971 г. жителите на Уст Нера стават едни от първите в Якутия, получили достъп до телевизия. През 1978 г. е построен бетонен мост над Индигирка в близост до селището.[2]
Население
Населението е представено от около 57% руснаци, 23% якути и други.
.svg)
