Успение Богородично (Воден)

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Κοιμήσεως Θεοτόκου
общ изглед
общ изглед
Карта Местоположение в дем Воден
Вид на храмацърква
Страна Гърция
Населено мястоВоден
Религияправославие
Вероизповеданиеправославие
ЕпархияВоденска, Пелска и Мъгленска
Архиерейско наместничествоВоден
Тип на сградатабазилика
ИзгражданеXIV век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“, известна като Старата митрополия (на гръцки: Ναός Κοιμήσεως Θεοτόκου, Παλιά Μητρόπολη Έδεσσας), е средновековна православна църква в южномакедонския град Воден (Едеса), Гърция.[1][2]

Църквата, разположена в традиционния квартал Вароша, на базата на стенописите се датира в XIV век. Първоначално се е казвала „Света София“, посветена на Божията премъдрост, което се вижда от надписа на модела на храма „Σοφία Θεού“, който анонимен ктитор дава на Христос на южната стена. В днешно време е трикорабна базилика с притвор от запад, но последователните фази на ремонти са променили първоначалната форма на паметника. Ценни са колоните в храма, които са от първоначалния храм, особено източната, която има съответствия в Равена. Забележителни са и иконостасът и владишкият трон от XVIII век. Запазените стенописи са от два периода. Най-старият, датиращи от периода 1375 – 1385 или 1389 г., обхващаща три крила и е запазен фрагментарно. Вторият период е от XVII век. Вероятно между 1598 – 1688 г. църквата е преименувана и посветена на Успение Богородично.[1]

Спорег зографския надпис е изписана в 1877 година от зографа Константин Хаджизафиров (Константинос Хадзизафирис).

В 1934 година църквата е обявена за паметник на културата.[3]

През 1991 година при ремонтни работи в храма е открит [4] известният Воденски надпис, създаването на който историци като Пламен Павлов[5] и Божидар Димитров[6] отнасят към времето на църковните борби на местните българи с фанариотете в ХIХ век.

Бележки

  1. а б Πεσιρίδου, Ιωάννα. Ναός Παλαιάς Μητρόπολης Έδεσσας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  2. Ναός Παλαιάς Μητρόπολης Εδεσσας // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
  3. ΠΔ 23-11-1934 - ΦΕΚ 416/Α/30-11-1934 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-12-02. Посетен на 20 март 2018.
  4. Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011
  5. Пл. Павлов, Залезът на Първото Българско царство, София, 1999, Бележки, стр. 18 – 19, архив на оригинала от 12 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131112101112/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Pl_Pavlov_Zalez_I_BG_carstvo.pdf, посетен на 20 май 2014 
  6. „защото дори и фалшификациите които е правило местното воденско население в битките за кварталните църкви, са в полза на българската нация“ Божидар Димитров, в-к Македония, 5.07.2000 г.стр 8