| Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля, допишете тази страница. |
Управлението на паметта при операционните системи (ОС) е тяхна основна функция, тъй като оперативната памет е оскъден и скъп ресурс. Прилагат се различни схеми за управление, които зависят както от процесорната архитектура, така и от мултипрограмния (многозадачния) режим.[1]
Видове схеми
| Разпределение на паметта |
Предимства |
Недостатъци
|
| единично непрекъснато |
проста и евтина реализация |
липсва мултипрограмен режим; неефективно използване или недостиг на паметта; работа само в реалната памет
|
| с фиксиран брой дялове |
мултипрограмен режим; по-ефективно използване на паметта |
фрагментация на паметта
|
| с променлив брой дялове |
решава проблема с фрагментацията; работа в мултипрограмен режим |
„сложно“ адресиране – сегмент, страница; работа само в реалната памет
|
| сегментно-странично |
решава проблема с фрагментацията; работа в мултипрограмен режим |
–
|
| странично |
решава почти напълно проблема с фрагментацията |
работа само в реалната памет
|
| превключване (swaping) |
общият размер на адресните пространства на изпълняващите се програми може да надхвърли размера на реалната памет |
„тежка“ схема, много големи единици са обект на зареждане в паметта
|
| виртуална памет |
– |
-
|
Източници
