Мистификацията е опит да се подведе публиката, като невярна информация се представя за вярна. Тъй като Уикипедия е енциклопедия, която всеки може да редактира, възможно е с нея да се злоупотреби, като на страниците й се въвеждат мистификации, шеги и разнообразно заблуждаващо съдържание.

Не публикувайте статии с невярно или подвеждащо съдържание в Уикипедия, независимо дали целите ви са благородни (например, за да демонстрирате доколко надежден източник е Уикипедия), дали искате просто да се пошегувате, или пък директно искате да навредите на проекта. Дори да гледате на Уикипедия като на социален експеримент, безотговорното провеждане на подобни „опити“ е проява на грубо неуважение към труда на огромното количество редактори на енциклопедията, а всъщност — най-вече към нейните читатели.

Разбира се, никой не може да ви спре да изпробвате способността на уикипедианската общност да открива и отстранява страници с такава подвеждаща информация. Но ако имате желание да правите сериозно изследване по въпроса, вероятно би била по-добра идея първо да го подложите на обсъждане. Освен, че така можете евентуално да получите дори съдействие, та проучването ви да бъде полезно без да вреди на енциклопедията и нейните читатели, също бихте си спестили излишното унижение да бъдете блокирани, което най-вероятно ще се случи, ако решите да действате „подмолно“. Иначе, опити за мистификации е имало неведнъж в миналото. Повечето такива статии са били отбелязвани за изтриване в рамките на няколко часа (или дори минути) след създаването си. Други са се задържали по-дълго време, но това са по-скоро изключения, особено в проектите, където има по-голяма активност.

Действително, от направените досега „експерименти“ става ясно, че е възможно да се въвеждат заблуди в Уикипедия също толкова лесно, колкото и полезно енциклопедично съдържание. Това е неразделна част от природата на Уикипедия като енциклопедия, към която всеки може да допринася. Но статиите със заблуждаващо съдържание също представляват вид вандализъм, макар и не така очебиен. Поради това потребителите, които упорито въвеждат такова съдържание, подлежат на блокиране и отнемане на правата за редактиране. Едва ли бихте искали да станете известни с това, че сте вредили на проект като Уикипедия.

Ако се интересувате колко прецизно е съдържанието на Уикипедия, един по-конструктивен, и доста по-лесен метод за проверка е да се опитате да откриете вече съществуващи в статиите неточни твърдения, да проверите от колко отдавна стоят те, и ако ви е по силите, да ги поправите. Освен всичко друго, ще можете накрая също да се порадвате на неповторимото чувство на удовлетворение, че хиляди хора ще ползват с благодарност сътвореното от вас.

Уикипедия изисква съдържанието да бъде проверимо по отношение на благонадеждни публикувани източници. Ако бъде оспорена коректността на дадено съдържание, тежестта на доказването й лежи на плещите на оригиналния автор, въвел съдържанието в Уикипедия. По този начин стават безполезни опитите да се продължава една мистификация, щом веднъж е попаднала под критичния поглед на уикипедианската общност, освен ако не става въпрос за заблуда, която се разпространява и извън Уикипедия и в която вярват и много други хора.

Уикипедия съдържа статии за някои значими заблуди и фалшификации, които описва като такива, например статията „Пилтдаунски човек“. Такива статии обаче коренно се различават от статии, представящи дадена заблуда за истина.

Ето един пример за мистификация:

Диводороден моноксид (DHMO) е безцветна субстанция без мирис и вкус, която причинява смъртта на хиляди хора всяка година, най-често вследствие случайно вдишване. Продължителното излагане на веществото в неговото твърдо състояние води до сериозни поражения на тъканите. Симптомите при поемане на DHMO включват прекомерно потене и уриниране, възможно дори гадене и повръщане…

А ето и началото на статия, посветена на тази мистификация:

Мистификацията, свързана с диводородния моноксид, включва изброяването на отрицателни ефекти и въздействия на водата под необичайното име „диводороден моноксид“, последвано от въпроси към отделни хора какви идеи биха предложили за контролирането на тази „очевидно опасна субстанция“. Заблудата е замислена като илюстрация как липсата на научни познания и преувеличеното представяне на данни може да породи неоправдани страхове.

Като всичко останало, и дадена заблуда трябва да е достатъчно значима, за да има за нея място в Уикипедия. Трябва да се отличава с достатъчно обширно и продължително отразяване в медиите, да циркулира от много години или да е подвела хиляди хора, включително и от академичните среди. Уикипедия не отразява еднодневки.

Ако откриете статия, която според вашата преценка представлява шега или мистификация, предложете я за изтриване. Ако за нея действително се установи, че е такава, уместно е също авторът ѝ да бъде предупреден на беседата си. За повече обща информация как да се реагира на вандализми, вижте Уикипедия:Вандализъм.

За отбелязване е, че статиите с предполагаемо заблуждаващо съдържание като правило не са кандидати за бързо изтриване. Обикновено не е достатъчно само един или двама редактори да проучат статията. Имало е случаи, при които информация, която няколко уикипедианци са смятали за подвеждаща, в крайна сметка се е оказала вярна, но просто зле формулирана. Ето защо статиите, за които се подозира, че представляват мистификации или шеги, трябва да бъдат изследвани задълбочено от по-голям брой редактори, и само крайни случаи на очебийни измами и шеги следва да се изтриват по бързата процедура.

Също следва да се отбележи, че текстове с неправдоподобно съдържание могат да се окажат описания на художествени измислици, които просто не са поднесени в подходящия за Уикипедия енциклопедичен стил, но иначе заслужават място в енциклопедията. Използвайте инструмента „Какво сочи насам“, за да проверите дали случаят е такъв, и ако да — пренапишете текста по начин подходящ за енциклопедична статия.

Страници на английски

Wikipedia:Do not create hoaxes, List of hoaxes on Wikipedia