Тувинският език е тюркски език, говорен от тувинците в автономната руска република Тува, където има статут на официален. Говори се и от малък брой тувинци, които живеят в съседните области в Монголия и Китай. На него се издават вестници и списания. Той е най-разпространеният език за общуване на територията на Тува, поради трудния достъп до Република Тува и малкия брой руски заселници. Преди 1930 година езикът се записва с монголска азбука, а от 1940 година се използва разширен вариант на руската кирилица.
Особености
- Повлиян е от монголския език, самоедските и енисейските езици, най-вече в областта на лекскиката.
- Фонетично се различава от останалите тюркски езици в областта на гласните звукове. Тувинският език различава кратки от дълги гласни. Дългите гласни възникват чрез изпадане на пратюркски съгласни [b], [g], [k], [x], [ɣ] в позиция между гласни с последваща асимилация на втората към първата гласна, например *[oɣul] > *oul > оол „син“.
- Според старото и по-разпространено схващане, тувинският език притежава и глътъчни звукове, т.нар. каргыраа-гласни. Напоследък това схващане бива подложено на преосмисляне. Според Harrison тувинският притежава и кратки гласни с нисък тон, който достига долната граница на диапазона на човешкия глас. В едносрични думи гласната с нисък тон се удължава наполовина до продължителността на дълга гласна и тонът става възходящ по средата на изговарянето и достига до нормалния.[1] Така се създава усещане за възходяща тоналност. В многосрични думи гласната с нисък тон не се удължава и тонът не става възходящ. Гласните с нисък тон се отбелязват писмено с ер голям, например аът [à:t] „кон“, но аъты [àtɯ] „конят му, й“.
- Различават се два вида хармония на гласните: палатална (небна) и лабиална (устнена).
- Наличие на особен носов звук, който се отбелязва с буквата /ң/ [ŋ]. Той не се среща в началото на думата.
- В областта на морфологията притежава седем падежа: именителен, родителен, винителен, дателен, аблативен, местен и алатив.
- Тувинският език е аглутинативен като всички тюркски езици.
- Словоредът обикновено е подлог – допълнение – сказуемо.
Сравнение с други тюркски езици
Следната таблица прави сравнение на тувински с други тюркски езици по списъка на Сводеш.
български
|
тувински
|
хакаски
|
турски
|
татарски
|
казахски
|
узбекски
|
якутски
|
чувашки
|
глава |
баш |
пас |
baş |
baş |
баш |
бош |
бас |
пуç
|
нос |
думчук, хаай |
пурун |
burun |
burın |
мұрың |
бурун |
мурун |
-
|
ръка |
хол |
хол |
kol |
qol |
қол |
қўл |
илии |
хул „рамо“
|
крак |
бут |
азах |
ayak |
ayaq |
аяқ |
оёқ |
атах |
ура
|
кръв |
хан |
хан |
kan |
qan |
қан |
қон |
хаан |
юн
|
лице |
арын |
чÿс |
yüz |
yöz |
жүз |
йўз |
сирэй сүүс (чело) |
çăвар „уста“
|
път |
орук |
чол |
yol |
yol |
жол |
йўл |
суол |
çул
|
земя |
чер |
тобырах |
toprak |
topraq |
топырақ |
тупроқ |
сир |
тăпра
|
луна |
ай |
ай |
ay |
ay |
ай |
ой |
ый |
уйăх
|
пепел |
хүл |
кÿл |
kül |
qöl |
күл |
кул |
күл |
кĕл
|
вода |
суг |
суғ |
su |
sıw |
су |
сув |
уу |
шыв
|
дъжд |
чаъс |
наңмыр |
yağmur |
yañğır |
жаңбыр |
ёмғир |
самыыр |
çумар
|
дърво |
ыяш |
ағас |
ağaç |
ağaç |
ағаш |
ёғоч |
маас |
йывăç
|
яйце |
чуурга |
нымырха |
yumurta |
yomırqa |
җұмыртқа |
йўмиртқа |
сымыыт |
çăмарта
|
бял |
ак |
ах |
ak |
aq |
ақ |
оқ |
үрүҥ, маҥан |
-
|
черен |
кара |
хара |
kara |
qara |
қара |
қора |
хара |
хура
|
червен |
кызыл |
хызыл |
kızıl |
qızıl |
қызыл |
қизил |
кыһыл |
хĕрлĕ
|
син |
көк |
кöк |
gök „небе“ |
kök |
көк |
кўк |
күөх (син/зелено) |
кăвак
|
дебел |
семис |
симіс |
semiz |
semiz |
семіз |
семиз |
эмис |
самăр
|
Литература
- ↑ Harrison, K. David. (2001). Topics in the Phonology and Morphology of Tuvan. Doctoral Dissertation, Yale University. (OCLC catalog #51541112)