Тувински език тыва дыл
Страна	Русия, Монголия, Китай
Регион	Сибир
Говорещи	280 хиляди
Писменост	кирилица
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Саянски Тувински
Официално положение
Официален в	Тува (Русия)
Регулатор	–
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	tyv
ISO 639-3	tyv
Уикипедия на Тувински език
Тувински език в Общомедия

Тувинският език е тюркски език, говорен от тувинците в автономната руска република Тува, където има статут на официален. Говори се и от малък брой тувинци, които живеят в съседните области в Монголия и Китай. На него се издават вестници и списания. Той е най-разпространеният език за общуване на територията на Тува, поради трудния достъп до Република Тува и малкия брой руски заселници. Преди 1930 година езикът се записва с монголска азбука, а от 1940 година се използва разширен вариант на руската кирилица.

• Повлиян е от монголския език, самоедските и енисейските езици, най-вече в областта на лекскиката.
• Фонетично се различава от останалите тюркски езици в областта на гласните звукове. Тувинският език различава кратки от дълги гласни. Дългите гласни възникват чрез изпадане на пратюркски съгласни [b], [g], [k], [x], [ɣ] в позиция между гласни с последваща асимилация на втората към първата гласна, например *[oɣul] > *oul > оол „син“.
• Според старото и по-разпространено схващане, тувинският език притежава и глътъчни звукове, т.нар. каргыраа-гласни. Напоследък това схващане бива подложено на преосмисляне. Според Harrison тувинският притежава и кратки гласни с нисък тон, който достига долната граница на диапазона на човешкия глас. В едносрични думи гласната с нисък тон се удължава наполовина до продължителността на дълга гласна и тонът става възходящ по средата на изговарянето и достига до нормалния.^[1] Така се създава усещане за възходяща тоналност. В многосрични думи гласната с нисък тон не се удължава и тонът не става възходящ. Гласните с нисък тон се отбелязват писмено с ер голям, например аът [à:t] „кон“, но аъты [àtɯ] „конят му, й“.
• Различават се два вида хармония на гласните: палатална (небна) и лабиална (устнена).
• Наличие на особен носов звук, който се отбелязва с буквата /ң/ [ŋ]. Той не се среща в началото на думата.
• В областта на морфологията притежава седем падежа: именителен, родителен, винителен, дателен, аблативен, местен и алатив.
• Тувинският език е аглутинативен като всички тюркски езици.
• Словоредът обикновено е подлог – допълнение – сказуемо.

Следната таблица прави сравнение на тувински с други тюркски езици по списъка на Сводеш.