Тувински език

Тувински език
тыва дыл
СтранаРусия, Монголия, Китай
РегионСибир
Говорещи280 хиляди
Писменосткирилица
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Саянски
...→Тувински
Официално положение
Официален в Тува (Русия)
Регулатор
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2tyv
ISO 639-3tyv
Тувински език в Общомедия

Тувинският език е тюркски език, говорен от тувинците в автономната руска република Тува, където има статут на официален. Говори се и от малък брой тувинци, които живеят в съседните области в Монголия и Китай. На него се издават вестници и списания. Той е най-разпространеният език за общуване на територията на Тува, поради трудния достъп до Република Тува и малкия брой руски заселници. Преди 1930 година езикът се записва с монголска азбука, а от 1940 година се използва разширен вариант на руската кирилица.

Особености

  • Повлиян е от монголския език, самоедските и енисейските езици, най-вече в областта на лекскиката.
  • Фонетично се различава от останалите тюркски езици в областта на гласните звукове. Тувинският език различава кратки от дълги гласни. Дългите гласни възникват чрез изпадане на пратюркски съгласни [b], [g], [k], [x], [ɣ] в позиция между гласни с последваща асимилация на втората към първата гласна, например *[oɣul] > *oul > оол „син“.
  • Според старото и по-разпространено схващане, тувинският език притежава и глътъчни звукове, т.нар. каргыраа-гласни. Напоследък това схващане бива подложено на преосмисляне. Според Harrison тувинският притежава и кратки гласни с нисък тон, който достига долната граница на диапазона на човешкия глас. В едносрични думи гласната с нисък тон се удължава наполовина до продължителността на дълга гласна и тонът става възходящ по средата на изговарянето и достига до нормалния.[1] Така се създава усещане за възходяща тоналност. В многосрични думи гласната с нисък тон не се удължава и тонът не става възходящ. Гласните с нисък тон се отбелязват писмено с ер голям, например аът [à:t] „кон“, но аъты [àtɯ] „конят му, й“.
  • Различават се два вида хармония на гласните: палатална (небна) и лабиална (устнена).
  • Наличие на особен носов звук, който се отбелязва с буквата /ң/ [ŋ]. Той не се среща в началото на думата.
  • В областта на морфологията притежава седем падежа: именителен, родителен, винителен, дателен, аблативен, местен и алатив.
  • Тувинският език е аглутинативен като всички тюркски езици.
  • Словоредът обикновено е подлог – допълнение – сказуемо.

Сравнение с други тюркски езици

Следната таблица прави сравнение на тувински с други тюркски езици по списъка на Сводеш.

български тувински хакаски турски татарски казахски узбекски якутски чувашки
глава баш пас baş baş баш бош бас пуç
нос думчук, хаай пурун burun burın мұрың бурун мурун -
ръка хол хол kol qol қол қўл илии хул „рамо“
крак бут азах ayak ayaq аяқ оёқ атах ура
кръв хан хан kan qan қан қон хаан юн
лице арын чÿс yüz yöz жүз йўз сирэй
сүүс (чело)
çăвар „уста“
път орук чол yol yol жол йўл суол çул
земя чер тобырах toprak topraq топырақ тупроқ сир тăпра
луна ай ай ay ay ай ой ый уйăх
пепел хүл кÿл kül qöl күл кул күл кĕл
вода суг суғ su sıw су сув уу шыв
дъжд чаъс наңмыр yağmur yañğır жаңбыр ёмғир самыыр çумар
дърво ыяш ағас ağaç ağaç ағаш ёғоч маас йывăç
яйце чуурга нымырха yumurta yomırqa җұмыртқа йўмиртқа сымыыт çăмарта
бял ак ах ak aq ақ оқ үрүҥ, маҥан -
черен кара хара kara qara қара қора хара хура
червен кызыл хызыл kızıl qızıl қызыл қизил кыһыл хĕрлĕ
син көк кöк gök „небе“ kök көк кўк күөх (син/зелено) кăвак
дебел семис симіс semiz semiz семіз семиз эмис самăр

Литература

  1. Harrison, K. David. (2001). Topics in the Phonology and Morphology of Tuvan. Doctoral Dissertation, Yale University. (OCLC catalog #51541112)