Туамоту (на местен език Tuamotu) е островна група в Тихия океан, отвъдморско владение на Франция. Заедно с Дружествените о-ви, о-вите Гамбие, о-вите Тубуай и Маркизките острови образвуват отвъдморската френска територия Френска Полинезия. Най-големият атол от групата е Рангироа.

Площ на целия архипелаг – 810 км². Население – 18 229 души (2007 г.).

Архипелагът включва 5 острова и 73 атола разпределени в 10 групи: О-ви Дисапойнтмент (Disappointment Islands) – атолите Напука и Пукапука и остров Тепото Северен; О-ви Дук ъф Глостър (Duke of Gloucester Islands) – атолите Ануанураро, Ануанурунга, Нукутепипи и Херехеретуе; Източна група (East Group) – атолите Ваираатеа, Ванавана, Вахитахи, Моруроа, Пинаки, Пукаруа, Реао, Татакото, Тематанги, Туреиа, Факахина, Фангатау, Фангатауфа и островите Акиаки и Нукутаваке; Група Хао (Hao Group) – атолите Аману, Ахунуи, Мануханги, Ненгоненго Параоа, Рекарека, Тауере и Хао; Група Хикуеру (Hikueru Group) – атолите Марокаи, Равахере, Рейтору, Текокота и Хикуеру; О-ви Кинг Джордж (King George Islands) – атолите Ахе, Манихи, Такапото и Такароа и остров Тикеи; О-ви Палисер (Palliser Islands) – атолите Апатаки, Арутуа, Каукура, Матаива, Ниау, Рангируа, Тикехау, Тоау и Факарава и остров Макатеа; О-ви Раевски (Raeffsky Islands) – атолите Анаа, Аратика, Катеу, Кауехи, Макемо, Марутеа Северен, Мотутунга, Нихиру, Рарака, Рароя, Таенга, Таиаро, Такуме, Таханеа, Тепото Южен, Туанаке, Фааите, Хараики и Хити; Група Актеон (Acteon Group) – атолите Ваханга, Матуреивавао, Тенараро и Тенарунга; Южна група (Sud Group) – атолите Мария Източен, Марутеа Южен, Моране и Темое.

Всички атоли и острови са с коралов произход, вулканична и сеизмична активност липсва.

Климатът е топъл тропически, без ясно изразени сезони. Средната годишна температура е постоянна около 26 °C (79 °F).

Реки и сладководни езера няма, като единственият източник на питейна вода са дъждовете. Средногодишните валежи са около 1500 – 2000 мм, почти постоянни през цялата година. Минимум през септември – ноември.

Ранната история на архипелага не е напълно изяснена, но се предполага, че са заселени от северозапад на югоизток около 700 г.

Островите са открити от европейците през 1521 от Фернандо Магелан по време на околосветското му плаване. След това множество мореплаватели са допринесли за откриването на архипелага, като най-известните от тях са: Педро Фернандес де Кирос (1606); Вилем Схаутен и Якоб Лемер (1616); Якоб Рогевен (1722); Джон Байрон (1765); Луи Антоан дьо Бугенвил (1768); Джеймс Кук (1769); Ото Коцебу (1815); Фадей Белингсхаузен (1820) и др.

В началото на XIX в. пристигат първите християнски мисионе, а в края на века Франция окончателно присъединява островите към отвъдморските си владения след като последният крал на Таити Помаре V абдикира. През 1947 известният археолог Тор Хейердал на практика доказва с плаването си на сала „Кон Тики“, че островите са населени от изток на запад, т.е. от Южна Америка. През 50-те и 60-те години на XX в. на атолите Моруроа и Фангатауфа Франция провежда изпитания на ядрени оръжия.

• Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
• Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966.