В некропола, който включва 56 гроба, са открити богати гробни дарове, сред които и златни маски, от желязната, архаичната и елинистическата епоха или от края на VII до края на IV век пр.н.е.
Откриване
Полковник Димитър Мустаков, охридският окръжен управител Евтим Спространов и други на археологическите разкопки на некропола, 15 юни 1918 г.
Находките от Требенища са открити през май 1918 година, когато българска военна част извършвала пътни работи около село Требенища и се натъкнала на античен гроб с много богат инвентар. Предметите били събрани и предадени на българската администрация в Охрид. За находката е съобщено в Народния музей – София, но военновременните условия не позволили веднага да се изпрати на мястото специалист археолог. Междувременно били открити още четири гроба, чийто инвентар също бил прибран от властите. По-късно правителството командировало в Охрид известния археолог Карел Шкорпил от Варненския музей. Той предприел нови разкопки на мястото заедно с Богдан Филов и открил още два гроба. Карел Шкорпил можал да събере само откъслечни сведения от откривателите за първите пет гроба, по които след това направил опис на находките и скици на разположението им. В резултат на разкопките, продължили през 1930 – 1934, 1953 – 1954 и 1972 г., са намерени четири златни погребални маски и множество други предмети, съхранявани в музеи в София, Белград и Скопие.[1]
Сред откритите предмети е пръстен с отворена халка, подобна на тази на пръстена от Езерово.[2]
Принадлежност
Някои учени виждат сходство на маските от Требенища с микенските от епохата на шахтовите гробници.[3][4] Дори след последвалите допълнителни открития учените все още спорят за произхода на погребаните в Требенище. Основните тези са, че некрополът е илирски[5] или тракийски,[6] докато в Северна Македония напоследък се твърди, че некрополът е античномакедонски.[7]
Галерия
Ритон с форма на рог (сребро, злато), гроб 8, VI – V в. пр. Хр. Национален музей на Сърбия
↑Кузман, Паско. Уметноста на Требеништа, Скопје 1997, с. 3-5, 60 и др.
↑Георгиев, Владимир. Траките и техният език. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 106.
↑Бонев, Александър. Ранна Тракия. Формиране на тракийската култура - края на второто - началото на първото хилядолетие пр. Хр., София 2003, Разкопки и проучвания кн. XXXI, с. 150.
↑Κατσουλέας, Σταύρος Γ., "Τα επώνυμα της Βλάστης Κοζάνης", Β Συμπόσιο Γλωσσολογίας του Βορειοελληνικού Χώρου, Institute for Balkan Studies 159, Θεσσαλονίκη 1983.
↑La nécropole archaïque de Trebenischte, Extr. de la Revue Archéo., janvier-avril 1934. Vulic (N.)
_Grave_8.jpg)
