Уейтс има специфичен разпознаваем глас, описан от критика Даниел Дърхолц като звучащ „сякаш е накиснат в казан с бърбън, опушван за няколко месеца, след което изваден навън и прегазен от кола“. Със своето характерно ръмжене, вмъкването в рока на елементи от по-стари стилове, като блус, джаз и водевил, и експериментални тенденции на ръба на индъстриъл, Уейтс изгражда свой специфичен музикален стил. Освен това той е автор на музика за филми и пиеси, играе поддържащи роли във филми като „Дракула“ (1992). Изпълнява и една от главните роли в „Извън закона“ (1986). Номиниран е за Оскар за работата си по саундтрака на „Волята на сърцето“ (1982).
По отношение на текстовете, песните на Уейтс често представят характерни гротескови портрети, занемарени герои и места, макар че сред тях има и по-обичайни балади. Въпреки че песните му рядко са излъчвани по радиото и телевизията, той има много лоялни последователи и вдъхновява голям брой музиканти. Много негови песни са познати на публиката като кавъри на по-комерсиално ориентирани изпълнители: „Jersey Girl“, изпълнявана от Брус Спрингстийн, „Ol' '55“, изпълнявана от Ийгълс, „Downtown Train“, изпълнявана от Род Стюарт. Въпреки че албумите на Том Уейтс са приемани със смесен търговски успех в родните за него Съединени щати, понякога те са успявали да придобият златен статут в други страни. Номиниран е за различни големи музикални награди, а за два свои албума, „Bone Machine“ и „Mule Variations“, е получавал наградата Грами.
Понастоящем Том Уейтс живее в Помона, Калифорния със съпругата си Катлийн Бренан и трите си деца.