Тома Зафиров Машаров е български революционер, терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
Тома Машаров е роден на 10 октомври 1882 година в град Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на българския възрожденец Зафир Машаров, което произхожда от Тетово. Брат му Костадин Машаров е фолклорист и общественик. Тома Машаров се включва в дейността на ВМОРО, като първо събира членски внос на организацията, а след това като терорист. По нареждане убива сръбския патриаршистки свещеник Кочина в града, след което е заловен и осъден на затвор. Лежи шест месеца, след което е освободен след голям откуп. В 1904 или 1905 година се установява в свободна България.[1]
При избухването на Балканската война се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 2-ра скопска дружина.[1][2] Достига до чин подофицер и е награден с орден за заслугите си. През Първата световна война служи в 1-ви взвод на 1-ва картечна рота от 63-ти полк на 11-а македонска дивизия. След демобилизацията продължава да живее в София.[1]
В същата 1936 година е избран в Управителното тяло на Скопското благотворително братство.[3]
На 23 март 1943 година като жител на София подава молба за народна пенсия, която е одобрена от Министерския съвет на Царство България.[4]
Родословие
Бележки
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 270.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 433.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 604 – 605.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 271.
