Тодор Монов |
|
Роден |
|
---|
Починал |
|
---|
|
|
Уебсайт | |
---|
Тодор Монов Тодоров е български писател и сценарист.
Биография
Роден е на 6 юни 1928 г. в село Дерманци, Ловешко, в семейство на учители.[1] Внук е на Христо Чернопеев.[2]
Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1950 г. През 1962 – 1963 г. специализира кинодраматургия във ВГИК, Москва.[1]
През 1955 г. е специален кореспондент на Радио София за Баташкия водносилов път. От декември 1959 г. работи като редактор в Българска кинематография. Драматург е на Варненския театър „Ст. Бъчваров” (1964). От 1972 до 1990 г. е сценарист към Студията за игрални филми.[1] Публикува от 1947 г. –разказ във в. „Народна младеж”. Пише очерци и разкази за печата и радиото.[1]
Член на БКП. Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1970 – 1972), член на Съюза на българските писатели.[1]
Умира на 2 септември 1996 г. в Хисаря, като сам слага край на живота си.[1]
Творби
Книги
- Вълнения (разкази, 1958)
- Смърт няма (роман, 1960, 1986)
- Вярност (повест, 1968)
- Снежен човек (роман, 1976)
- Вярност. Снежен човек (1978, 1988)
- Брегът и терасата (1988)
Филмография
Бележки
Външни препратки