PROFILPELAJAR.COM

	Тисови
	Обикновен тис (T. baccata)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	E. siphonogama
отдел:	Голосеменни (Gymnospermae)
клас:	Coniferae
семейство:	Тисови (Taxaceae)
	Научно наименование
	Taxaceae Gray, 1822
	Синоними
	Cephalotaxaceae Neger, 1907;
	Тисови в Общомедия
	[ редактиране ]

Тисови (Taxaceae) е семейство иглолистни растения. Те са силно разклонени дребни дървета и храсти.^[1]

Листата на тисовите са вечнозелени, спирално разположени, с бледозелени или бели ивици от долната страна. Повечето видове са двудомни, по-рядко – еднодомни. Мъжките шишарки са дълги 2 – 5 cm и разпръскват полена си в началото на пролетта. Женските шишарки са силно редуцирани със само по една люспа и едно семе. При узряването на семето люспата се развива в месест арилус, образувание, характерно за тисовите и наподобяващо плод. Зрелият арилус е ярко оцветен, мек, сочен и сладък. Той се използва за храна от птиците, които разпръскват твърдото семе с изпражненията си.

Класификация

В миналото тисовите често са разглеждани като различни от другите иглолистни и са обособявани в отделен разред Taxales. В наши дни те обикновено се включват, заедно с всички останали иглолистни, в разред Бороцветни, тъй като ДНК-анализите показват, че те са монофилетични с останалите семейства в разреда.^[2]^[3] Тази класификация е подкрепена и с микроморфологични изследвания.^[4]

Родовете Torreya и Amentotaxus, в миналото причислявани към семейството, в резултат на генетични изследвания са преквалифицирани в сродното семейство Cephalotaxaceae. Други класификации включват цялото семейство Cephalotaxaceae в семейство Тисови, което в този случай обхваща 6 рода и около 30 вида.^[3] Основните разлики между Taxaceae и Cephalotaxaceae са, че при първите арилусът обвива семето частично, а не изцяло, шишарката узрява за 6 – 8 месеца, вместо за 18 – 20 месеца, и зрялото семе е дълго 5 – 8 mm (с изключение на род Austrotaxus, при който достига 25 mm), вместо 12 – 40 mm.

Най-старият потвърден член на семейство Тисови е Palaeotaxus rediviva от началото на юрата, открит в Швеция. Фосили на видове от съществъващия и днес род Amentotaxus от средната юра в Китай показват, че през тази ера тисовите вече значително са се диверсифицирали.^[5]

Широко дефинираното семейство Тисови (включително Cephalotaxus) се състои от 6 съществуващи рода и около 30 вида. Cephalotaxus е прехвърлен от самостоятелното си семейство Cephalotaxaceae в Тисови. Филогенетични свидетелства подкрепят наличието на много близко родство между Cephalotaxus и други членове на Тисови,^[6]^[7]^[8] а морфологичните разлики са несъществени.

Родове:

Amentotaxus Pilg.
Austrotaxus Compton
Cephalotaxus Siebold & Zucc. ex Endl.
Pseudotaxus W.C.Cheng
Taxus L.
Torreya Arn.

Източници

↑ Manchester, S.R. Fruits and Seeds of the Middle Eocene Nut Beds Flora, Clarno Formation, Oregon // Palaeontographica Americana 58. 1994. с. 30 – 31.
↑ Chase, M. W. и др. Phylogenetics of Seed Plants: An Analysis of Nucleotide Sequences from the Plastid Gene rbcL // Annals of the Missouri Botanical Garden 80 (3). JSTOR, 1993. DOI:10.2307/2399846. с. 528.
↑ ^а ^б Price, R. A. (2003). Generic and familial relationships of the Taxaceae from rbcL and matK sequence comparisons. Acta Hort. 615: 235 – 237.
↑ Anderson, E. и др. Analyzing the Reproductive Biology of Taxus: Should It be Included in Coniferales? // Acta Horticulturae (615). International Society for Horticultural Science (ISHS), 2003. DOI:10.17660/actahortic.2003.615.22. с. 233–234. Архивиран от оригинала на 2022-11-26.
↑ Dong, Chong и др. Middle–Late Jurassic fossils from northeastern China reveal morphological stasis in the catkin-yew // National Science Review 7 (11). 2020-06-18. DOI:10.1093/nsr/nwaa138. с. 1765–1767.
↑ Quinn, C. J. и др. Familial Concepts and Relationships in the Conifer Based on rbcL and matK Sequence Comparisons // Kew Bulletin 57 (3). JSTOR, 2002. DOI:10.2307/4110984. с. 513.
↑ Rai, Hardeep S. и др. Inference of higher-order conifer relationships from a multi-locus plastid data set. // Botany 86 (7). Canadian Science Publishing, 2008. DOI:10.1139/b08-062. с. 658–669.
↑ One thousand plant transcriptomes and the phylogenomics of green plants // Nature 574 (7780). Springer Science and Business Media LLC, 2019. DOI:10.1038/s41586-019-1693-2. с. 679–685.