Кариерата ѝ продължава над половин век и тя получава широко признание и множество награди. Известна е с енергичното си сценично присъствие, мощни вокали и дълготрайна кариера. Родена и израснала в американския Юг, получава швейцарско гражданство през 2013 г.
Започва кариерата си като музикантка в средата на 50-те години, когато е наета като вокалистка на група „Кингс ъф Ритъм“ („Кралете на ритъма“) на Айк Търнър. Първите ѝ записи са през 1958 г. под името Литъл Ан (Малката Ан). Представена е на публиката под името Тина Търнър през 1960 г. като членка на „Айк енд Тина Търнър Ревю“. Успехът идва с поредица от големи хитове, отнесени към дуото, включително A Fool in Love („Влюбена глупачка“), River Deep – Mountain High („Дълбоко колкото река – високо колкото планина“, 1966), Proud Mary („Гордата Мери“, 1971) и Nutbush City Limits („Покрайнините на Нътбуш“, 1973). В автобиографията си I, Tina („Аз, Тина“) от 1986 г. разкрива няколко случая, в които понася сериозно домашно насилие от Айк, преди да се разделят през 1976 и разведат през 1978 г. Израства като баптистка, но сменя вярата си с будизма през 1974 г. По-късно споделя, че факторът, който я уравновесява през трудните времена, са религията и песнопението „Наму-мьохо-ренге-кьо“ (на японски: 南無妙法蓮華経, транслитерация по Хепбърн: Namu myōhō renge kyō), което е препратка към Лотосовата сутра.
Тина Търнър през 1970 г.
След развода си с Айк Търнър изгражда наново кариерата си чрез изпълнения, макар че отначало има трудности при оставянето на отпечатък върху музикалните класации като солова изпълнителка. В края на месец май 1981 г. гостува в България. Изнася концерти в София (в зала „Универсиада“), Пловдив (в Летния театър), Бургас (два поредни в зала „Изгрев“) и Варна (в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта).[1] В столицата участва в предаването „Всяка неделя“, в което дава интервю за Янчо Таков. Записва и рецитал, излъчен по време на новогодишната програма на Българската телевизия в края на годината,[2] а междувременно „Балкантон“ издава и дългосвиреща плоча с нейни песни.[3][4] В нейна памет навръх рождения ѝ ден през 2023 г. е поставена посмъртно почетна „Звезда на славата“ във фоайето на бургаската зала.[5][6][7]
През следващите години се завръща с нова поредица от хитове, започвайки със сингъла Let's Stay Together („Нека останем заедно“) от 1983 г., последван от издаването през следващата година на петия ѝ солов албум Private Dancer („Частна танцьорка“), носещ успехи по цял свят. Заглавието на най-успешния сингъл от него – What's Love Got to Do with It („Какво общо има любовта с това“) – е използвано по-късно като заглавие на биографичния игрален филм от 1993 г., адаптиран по нейната автобиография.
Едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още Кралицата на рокендрола. Определяна е като най-успялата жена в рока със своите осем награди „Грами“ и за продадените си концертни билети повече от всеки друг солов изпълнител в историята. Общите продажби на албумите и синглите ѝ наброяват около 100 милиона бройки по света.
През 2008 г. се връща от полуоттеглянето си, за да предприеме турнето „Тина!“ по повод 60-годишния си юбилей. Турнето ѝ се превръща в едно от най-силно продаващите се представления за 2008 и 2009 г. Списание „Ролинг Стоун“ я нарежда на 63-то място в списъка на 100-те най-велики творци за всички времена. През 1991 г. получава място в Залата на славата на рокендрола.
Биография
Произход и младежки години
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Както е присъщо на талантливите във вокално отношение деца от афроамерикански произход, Тина започва да пее в църковния хор и се увлича от блуса и соула.
Тина Търнър започва професионалната си кариера в нощните клубове на Сейнт Луис през 1956 г. Там тя среща музиканта Айк Търнър, който по-късно става неин съпруг. След няколко години двамата създават една от най-известните групи на соул музиката – „Айк и Тина Търнър“ (Ike & Tina Turner).[8]
През периода 1960 – 1979 г. са издадени редица албуми на групата, част от които стават много известни. Айк попада под зависимостта на алкохола и наркотиците, поради което отношенията в групата се влошават и се разпада на практика през 1975 г., а през следващата година семейството се развежда.
Самостоятелна кариера
Разпадането на групата се отразява зле върху набиращата популярност Тина Търнър и в продължение на няколко години тя не успява да се осъществи като певица. Отгледана като баптистка, тя приема будизма през 1974 г., насочвайки се към течението на Ничирен и неговото специфично пеене в особено трудния момент от живота си.[9] След развода си с Айк Търнър изгражда наново кариерата си, създавайки хитове постепенно.
Тина Търнър през 1990 г.
През месец май 1981 г. гостува в България, изнасяйки концерти в София, Пловдив, Бургас и Варна, както и рецитал, излъчен по време на новогодишната програма на Българската телевизия.[1][2] Издадена е и дългосвиреща плоча от „Балкантон“.[3][4] Дава интервю за Янчо Таков в предаването „Всяка неделя“.[2]
Едва през 1982 г. името ѝ се появява отново в класациите и за няколко години прави бляскава кариера. През 1983 г. издава хитовата песен Let's Stay Together („Нека останем заедно“), а през следващата излиза петият ѝ солов албум Private Dancer („Частна танцьорка“). Периодът от 1984 до 1992 г. е низ от успехи за нея и добива статут на рокзвезда от световна величина.
Първата ѝ роля в киното е във филмовата версия на рок операта „Томи“ от 1975 г., а през 1985 г. участва в „Лудия Макс 3“ с Мел Гибсън.
Домът ѝ два дни след смъртта ѝ.
През 1989 г. песента The Best („Най-добрият“), позната по-широко като Simply the Best („Просто най-добрият“) и включена в албума ѝ Foreign Affair („Чужда афера“) от същата година, е всъщност кавър на едноименната песен от репертоара на Бони Тайлър. С годините става една от най-знаковите в творчеството ѝ и е позната най-вече именно в нейно изпълнение.
