Темпото (на италиански: Tempo – време) е основен термин в музиката.[1] Обозначава относителната скорост, с която трябва да бъде изпълнено дадено музикално произведение.
Основно видовете темпо в музиката се делят на три – бавно, умерено и бързо. Обозначават се в арматурата на нотописа, обикновено с италиански термини, които не във всички случаи съответстват буквално на темпото и по-скоро искат да уточнят начина на интерпретация, отколкото да фиксират неговата скорост.
Основни бавни видове темпо са Grave (тежко), Largo (широко), Lento и Адажио (бавно).
Умерени са Andante (ходом), Moderato (умерено), Sostenuto (сдържано).
Бързи са Allegro (бързо), Vivo (живо), Presto (бързо, по-бързо от Allegro).
| Темпо |
Име |
Удара в минута
|
| Бавно
|
Largo
|
40 – 60
|
| Larghetto
|
60 – 66
|
| Adagio
|
66 – 76
|
| Умерено
|
Andante
|
76 – 108
|
| Moderato
|
108 – 120
|
| Бързо
|
Allegro
|
120 – 168
|
| Presto
|
168 – 200
|
| Prestissimo
|
200 – 208
|
| Темпо
|
| Бавно
|
Умерено
|
Бързо
|
| Grave (тежко)
|
Andante (ходом)
|
Allegro (бързо)
|
| Largo (широко)
|
Moderato (умерено)
|
Vivo (живо)
|
| Lento (дълго)
|
Sostenuto (сдържано)
|
Presto (още по-бързо)
|
| Ададжо (бавно)
|
|
|
Съществуват различни разновидности – например Presto Prestissimo (много бързо), Allegro Vivace („живо бързо“), Allegretto (бързичко – темпото може да бъде и умерено, и бързо), Allegro piu non tropo (Бързо, но не много бързо) и др.
Точно исканото темпо се ообозначава от края на 19 век с въвеждането на т. нар. Метроном-Менцел (музикален знак в арматурата – ММ), но при всички случаи темпото е въпрос на интерпретация от страна на музикалния изпълнител, с указването на съответното темпо композиторът иска само да даде насоки за съответната интерпретация.
Източници