Телохранител или Йоджимбо (на японски: 用心棒; на английски: Yojimbo) е черно-бял филм на японския режисьор Акира Куросава от 1961 г. по мотиви от „Червената жътва“ и „Стъкленият ключ“ на Дашиъл Хамет.

Телохранител
用心棒
Режисьори	Акира Куросава
Продуценти	Томоюки Танака
Сценаристи	Риузо Кикушимо Акира Куросава
Базиран на	от Дашиъл Хамет
В ролите	Тоширо Мифуне Тацуя Накадаи Йоко Цукаса
Музика	Масару Сато
Оператор	Кадзуо Миягава
Монтаж	Акира Куросава
Разпространител	Toho Company
Премиера	25 април 1961 (Япония) (Япония)
Времетраене	110 минути
Страна	Япония
Език	японски
Приходи	351 млн. ¥
Външни препратки
IMDb Allmovie
Телохранител в Общомедия

През 1860 година идва краят на династията Токугава. Самураят Санджуро Кувабатаке остава без господар. Ронинът е изправен пред един променящ се свят, в който търговците изместват самураите, а огнестрелното оръжие – мечовете. Бродейки наслуки Санджуро попада в малък град, тероризиран от две банди, оспорващи си търговията с коприна и хазарта. Гостилничарят съветва самурая да напусне мястото, колкото се може по-бързо. Градският стражар Хансуке му препоръчва да постъпи като телохранител при някой от двамата главатари, като не пропуска да поиска за себе си дял от бъдещото му възнаграждение. След сблъсък с хората на един от главатарите (Уши-Тора), където Санджуро демонстрира уменията си с меча, всяка от шайките се опитва да го привлече на своя страна. Самураят започва опасна игра, лавирайки между двете групировки. Положението особено се усложнява, когато в градчето се завръща по-малкият брат на Уши-Тора, Уносуке. Той притежава едно ново за Япония оръжие – револвер. Сейбей, към чиято група е решил да се присъедини Санджуро, смята да се „отърве“ от него, веднага щом унищожи Уши-Тора. Самураят не се плаши от тежкото положение. Нещо повече – той е решил да изчисти града и от двете банди.

• Тоширо Мифуне – Санджуро Кувабатаке (Санджуро – тридесетгодишен, Кувабатаке – черничева градина), самурай – ронин.
• Тацуя Накадаи – Уносуке, стрелецът, по-малък брат на Уши-Тора и противник на Санджуро.
• Йоко Цукаса – Нуи, жената на Кохей.
• Сейзабуро Кавазу – Сейбей, съдържател на бордей, главатар на едната шайка.
• Изусу Ямада – Орин, коварната жена на Сейбей.
• Еиджиро Тоно – Гонджи, добродушният гостилничар, у когото отсяда Санджуро.
• Дайсуке Като – Инокичи, дебилният брат на Уши-Тора.
• Йосуки Нацуки – синът на Кохей.

• Такаши Шимура – Токуемон, пивовар, намесва се в изкупуването на коприна.
• Хироши Тачикава – Йоичиро, син на Сейбей.
• Каматари Фуджиуара – Тазаемон, търговец на коприна, бивш кмет на града.
• Атсуши Уатанабе – бъчвар, майстор на ковчези и гробар.
• Икио Савамура – Хансуке, страж на града, мъчи се да се присламчи към Санджуро като негов „агент“.
• Сусуми Фуджита – Хомма, учител по фехтовка при шайката на Сейбей.
• Каю Сазанка – Уши-Тора (Уши – бивол, Тора – тигър), бивш помощник на Сейбей, понастоящем главатар на другата шайка.
• Йошио Цушия – Кохей, съпруг на Нуи.

• Сценарий – Риузо Кикушимо и Акира Куросава
• Режисьор – Акира Куросава
• Оператор – Кацуо Миягава
• Композитор – Масару Сато
• Художници – Йоширо Мираки (костюми)
• Продуцент – Акира Куросава

• 1961 г. – Приз в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне на Международния кинофестивал във Венеция.
• 1962 г. – Приз „Синя лента“ в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне от Блу Рибън Ауърдс

(Blue Ribbon Awards), Токио.

• 1962 г. – Приз в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне от Кинема Джънпо Ауърдс (Kinema Junpo Awards),

Токио.

• 1961 г. – Номинация за „Златен лъв на св. Марко“ за Акира Куросава на Международния кинофестивал във Венеция.
• 1962 г. – Номинация за „Оскар“ в категорията „Най-добър художник по костюмите в черно-бял филм“ за Йоширо Мираки.

• „За шепа долари“ („Per un pugno di dollari“) на Серджо Леоне от 1964 г.

• „Телохранител“ в Internet Movie Database