Сътрудничи на списанията „Веселушка“, „Детска радост“, „Другарче“ и „Светулка“. Издава няколко книги — „Кукувица кука“, „Весели случки“, „Изворче“, „Верни-неразделни“, „Хорце“ и други. Редактор е на детското вестниче „Люлка“ (1921-1922).
Превежда произведения на поети от руската, сръбската и западноевропейската литература. Български композитори съчиняват песни по 30 от неговите стихотворения[1].
Градската библиотека в Панагюрище носи неговото име от 1995 година[2]. Синът му Людмил умира едва 17-годишен, но оставя едни от най-добрите ученически поетични произведения в България.
Произведения
„Болният учител“ (1912)
„Кукувица кука“ (1919; пиеска)
„Забави – дневни и вечерни в 2 тома“ (1922)
„Весели случки“ (1925)
„Изворче“ (1929; стихотворения)
„Съчинения, том 1. Стихотворения за деца“ (1938)
„Люлка“ (1957; избрани стихове, приказки и разкази за деца)
