Стоенето на ръце представлява акт на поддържане на тялото в стабилно, обърнато вертикално положение, чрез балансиране на ръце. При основната стойка на ръце тялото се държи изправено, ръцете и краката са изцяло изпънати, като ръцете са разположени приблизително на ширината на раменете, а краката са прибрани един до друг.
В съвременната йога съществува упражнение, което се изпълнява в поза в стойка на ръце, известна като Adho Mukha Vrksasana (на маратхийски: अधोमुखवृक्षसन).[1][2]
В съвременната гимнастика съществуват два основни стила на стойката на ръце – с изправен и с извит назад гръб.[3] Стилът на изправен гръб се използва, когато естетиката на правите линии на тялото е желана и осъществима. В много случаи обаче, като например, когато стойката на ръце се изпълнява заедно с гимнастически уред, стилът с извит гръб е за предпочитане, тъй като предлага много по-добър контрол на баланса, чрез краката и торса. Във всички случаи балансът се поддържа чрез преместване на тежестта на тялото към пръстите или дланта на ръката.
„Замръзването“ на една или две ръце е често срещано при брейк данса, при който танцьорите се стремят да приемат визуално интересни форми на тялото, които не са предмет на официални правила.
Вариации
Съществуват много вариации на стойката на ръце, всички от които изискват от изпълнителя да притежава адекватен баланс и сила в горната част на тялото, и по-точно в трицепсите и раменните мускули.