Стефан Светогорец е български книжовник от XVI век, автор на „Сказание за Света гора Атонска“.

За личността на Стефан не се знае нищо определено, но той със сигурност е живял след завладяването на Цариград от османците (1453) и преди 1598 г., когато украинският църковен писател Иван Вишенски го цитира. Стефановото „Сказание“ е възникнало, ако се съди по съдържанието му, на Света гора. То разказва как св. Богородица посетила полуострова, как били основани тамошните манастири Ватопед, Зограф и Ксиропотам и как италиански наемници опустошили Атон по заповед на враждуващия с цар Калоян византийски император-униат Михаил Палеолог. „Всеки прочел това сказание здравомислещ християнин ще схване, че то е написано под влияние на въображението, за което всичко е възможно.“^[1] Като източници при съставянето му са послужили два по-стари превода от гръцки и среднобългарският "Разказ за Зографските мъченици".^[2] Встъпителната част е по всяка вероятност собствено произведение на Стефан.

Най-старите запазени преписи на „Сказанието“ датират от първата половина на XVII в.^[3] През 1659 г. текстът му е включен в отпечатания по нареждане на патриарх Никон сборник „Мисловен рай“ („Рай мысленный“). Спиридон Габровски използва откъси от него в своята „История во кратце о болгарском народе словенском“ (1792).^[4]

• Порфирий (Успенский), Восток христианский: Афон. Киев, 1877, 7-10
• Аргиров, С. Из находките ми в манастирите Хилендар и Зограф (II). – Списание на Българската академия на науките и изкуствата, 63, 1942, 1-22
• Буланин, Д. Антилатинский цикл афонских легенд и болгарский Зограф. – Старобългаристика, 36, 2012, кн. 1, 3-23
• Miltenov, Y. Notes on Stefan the Hagiorite's Narratio De Sancto Monte Athonensi Together with an Edition of the Text According to Ms. F.I.643 from the Russian National Library in Saint Petersburg (olim St. Paul Monastery on Mount Athos). – Scripta & e-Scripta, 12, 2013, 69-97
• The Slavonic Patria of Mount Athos (ed. G. Parpulov). Plovdiv, 2013

Портал „Македония“