Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: разширяване по версиите на английски и гръцки език.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Солунският пожар (на гръцки: Πυρκαγιά της Θεσσαλονίκης) е сред главните събития в историята на град Солун, което значително променя облика на града.
История
Разказ за пожара в солунския английски вестник „Болкан Нюз“, 22.08.1917 г.
Пожарът бушува в течение на 32 часа, започвайки на 18 (5) август 1917 година и унищожава 9500 къщи на площ над 1 km2 като оставя без покрив около 79 000 жители на града (от общо население 271 000[1]), повечето от които в турските и еврейските части на града.[2] Изгарят ценни исторически и археологически паметници, включително раннохристиянската базилика „Свети Димитър“. Една от основните причини за бързото разпространение и разрастването на пожара е силният вятър вардарец, който бушува по това време.[3] Пожарът спира през нощта на следващия ден – 19 (6) август.[1]
Възстановяване
Територията, унищожена от пожара, е възстановена по нов проект, който превръща Солун от средновековен в съвременен град. Правителството вместо бързо да построи наново разрушените сгради, назначава френския архитект Ернест Ебрар да изработи нов дизайн на градоустройствения план на Солун с оглед възстановяване на разрушеното и бъдещо разширение на града. Някои от идеите на Ебрар още могат да се видят в Солун, като например площад „Аристотел“, но някои мащабни планове така и не са завършени, заради липса на средства.[4]
