За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Смърт
герой на Тери Пратчет от Светът на диска
Характеристики
Описание	Персонофикация на смъртта, притежаваща повече лични качества
Обитава	Домът на Смърт и навсякъде другаде
Асоциации	Албърт Сюзън Сто Хелит
Първа поява	Цветът на магията
Появява се и в	всички останали романи от поредицата
Смърт в Общомедия

Смърт (на английски: Death, но в случая идва от The Reaper) е фантастичен герой от поредицата на Тери Пратчет Светът на диска. Той представлява пародия на няколко други персонификации на смъртта. Образът на Смърт е събирателно от всички представи на всички представители на живия свят, като той е скелет с дълго черно наметало с качулка, държащ коса, но за разлика от повечето антропоморфни персонификации, той притежава човешки качества или се стреми да ги притежава. Смърт е един от петте конника на апокалипсиса (Хаос, Мор, Война и Глад), представени в Крадец на време.

Работата на Смърт е да прибира душите на живите същества в момента преди смъртта, а не да ги убива. Не се налага лично да ходи за всяка душа, както не се налага на министър-председателя да ходи при всеки избирател. Смърт посещава само значимите личности, като за кралските особи и висшите духовници не ползва косата, а меч.

Смърт е един от най-популярните герои в Света на диска и участва в повечето от романите. Той язди бял кон, наречен Бинки, който е твърде жив и реален, като се е отказал от огнените коне или конете скелети поради техните странични ефекти. В книгите от поредицата неговите реплики са изписани изцяло с главни букви. В първата книга „Цветът на магията“ и местоименията, които се отнасят пряко до него са изписани с главна буква, но в следващите книги това е премахнато като единствените местоимения с главна буква са тези, които се отнасят до боговете.

Гласът на Смърт звучи някак... окончателно. Като надгробна камбана. Също така той по дефиниция знае всичко – спомня си както миналото, така и бъдещето, и е последна инстанция по всички възможни въпроси.

Смърт изпълнява съвестно своята работа, но не е жесток. Гледа на своята работа като на необходима обществена служба. Обича котки (които го виждат по всяко време) и къри (въпреки че не му се налага да яде). Живее (въпреки че не му се налага да живее някъде) в допълнително измерение, наречено Домът на Смърт. В това измерение се намира къщата му (въпреки че къща не му е необходима), която изглежда точно както къщата на някое семейство от средната класа, само че изцяло в черно. В измерението се намира и градината, която той сам е измислил и която е черно-бяла.

Доста подробности из къщата и градината са измислени от някой, който е искал да прилича на човек, но нещо на моменти му се губи. Кърпите в банята (а и канализацията ѝ примерно) не са подходящи за лица, за които къпането се отнася. Часовникът винаги показва единственото време, което вълнува Смърт – „Твърде късно!“. И т.н.

Смърт е очарован от човечността, въпреки работата която върши – или може би точно поради нея. В един момент той стига дотам да си осинови момиченце – Изабел. И доколкото наследствеността е резултат далеч не само на гените, Изабел (а и дъщеря ѝ Сюзън) са взели по нещичко от него. Примерно умението да не ги забелязват, когато не искат. А в случая със Сюзън – понякога и коня и косата му. Назаем естествено, и по задължение.

След като Смърт е преместен от Ревизорите и след това се завръща там се намират неговите части (Смърт на всички видове животни). Той се обединява с тях, но въпреки това оставя една своя част – Смърт на плъховете да съществува самостоятелно. Главна причина за което е, че в Анкх-Морпорк на всяка секунда умират стотици плъхове. Те са основното меню в кръчмите на града, посещавани често от джуджета.

Изабел, осиновената дъщеря на Смърт за пръв път участва в романа „Фантастична светлина“ и има основна роля в книгата „Морт“, където Морт става асистент на Смърт и по-късно се жени за Изабел. От техния брак се ражда момиче – Сюзън Сто Хелит.

Сюзън замества дядо си в изпълнението на задълженията му първо в „Музика на душата“, а след това и в книгата „Дядо Прас“. Смърт е в особени взаимоотношения със Сюзън, защото всеки от тях си няма никого другиго на света.

В дома на Смърт живее и помощникът на Смърт – Албърт, всъщност велик магьосник, който е прибран там от Смърт три месеца преди да умре. Понеже в собственото измерение на Смърт времето не е от значение, Албърт може да си позволи да стои извън него само за времето, съдържащо се в тези три месеца.

Конят на Смърт – Бинки е напълно нормален, жив кон. По информация от книгите, преди това Смърт е опитал със скелети на коне, но му се налагало непрекъснато да спира и да връзва с тел изпаднали кокали. Друг негов опит е бил с огнен кон, който подпалил конюшната.

В две от анимационните адаптации на „Музика на душата“ и „Посестрими в занаята“ от 1996 г. гласът на Смърт е озвучен от Кристофър Лий.

Портал „Фентъзи“