PROFILPELAJAR.COM

SS-1 „Скъд“
	SS-1 „Скъд“
	SS-1 „Скъд“ монтирана върху МАЗ-543, Национален военноисторически музей, България
Обща информация
Произход	СССР
Вид	балистична ракета с малък обсег
История на производство и служба
Произведени бр.	над 1000
Габаритни характеристики
Дължина	11,25 m
Диаметър	0,88 m
Технически характеристики
Бойна глава	конвенционална / ОМП
Взривна мощност	избираема
Брой бойни глави	1
Обсег	300 km
	SS-1 „Скъд“ в Общомедия

Scud (от англ. – „мъгла“, „облак“, „валеж“; произнася се Скъд) представлява серия от балистични ракети с малък обсег, създадени по времето на СССР и широко изнасяна по света. Запомнена е с означението си в НАТО – SS-1 Scud, което първоначално се отнася за ракетата Р-11, а по-късно и за нейните развития Р-17 и Р-300 „Елбрус“.

Развитие

Първите балистични ракети, появили се в епохата непосредствено след Втората световна война, са почти пълни копия на германската Фау-2. SS-1 произлиза от Р-1, която е преработена Фау-2, пленена от руснаците в края на 1945 г. Р-11 обаче е нова версия, която използва конфигурация, подобна на немската, но с някои драстични промени – съвсем различна форма, както и единична горивна камера. Монтиран е и заглушител, който ограничава дима и шума при полет. Същият двигател по-късно служи и за основа на руските космически ракети. Р-11, известна също като Scud-A, излита за пръв път през 1957 година. Нейният обсег е бил едва 130 km, и тя е изведена от експлоатация през 1978 г. Най-масовият вариант е Scud-В, който е разпространен по целия свят. Счита се за „стандартен“ модел и има обсег от 300 km. Работното му име е Р-300 „Елбрус“, и е полетял за пръв път през 1961 г. По-нови версии са Scud-С, която има сходни характеристики с В-версията, но с двойно по-голям обсег, и Scud-D, която е пригодена да пренася различни видове конвенционални експлозиви. Всички модели, с изключение на Scud-А са с дължина 11,25 m, диаметър 0,88 m и течногоривен керосинен двигател.

Вариант	Наименование на НАТО	Първи полет	Изведена от експлоатация	Обсег	Бойна глава	Максимално отклонение от целта
Р-11	Scud-A	1957	1978	130 km	конвенционална	4000 m
Р-17/Р-300	Scud-B	1961		300 km	конвенционална / ОМП	900 m
Р-300	Scud-C	1965		600 km	конвенционална / ОМП	900 m
Р-17 ВТО	Scud-D	1980-те		700 km	конвенционална / касетъчна / вакуумна	50 m

Употреба

Scud е най-употребяваната ракета при бойни действия след Фау-2. Най-нагледният пример за това е гражданската война в Афганистан, при която през 1988 г. са били изстреляни повече от 1000 ракети Scud-В, десетина от тях удрят цели дори на територията на Пакистан.^[1] Ирак изстрелва близо 200 ракети по време на войната срещу Иран, някои от които с химически бойни глави. Иран отвръща на ударите също с Scud-В. Либия организира ответен удар след бомбардировките през 1986 г., като изстрелва няколко ракети по американска охранителна станция на остров Лампедуза. Scud-В са били използвани както от Северен, така и от Южен Йемен по време на гражданската война през 1994 г. Една иракска ракета удря американска база в Саудитска Арабия по време на Войната в Залива, вследствие на което загиват 28 войници. Именно иракската армия е известна с множеството си модификации на ракетата, най-ефективната от които е Ал-Хюсеин.

Ирак и Scud

Почти винаги медиите свързват ракетите Scud с Ирак, и това е обяснимо по ред причини. Ракетата е едно от основните офанзивни оръжия по времето на Саддам Хюсеин. Иракските ракети поразяват цели на територията на Иран, Кувейт, Израел и Саудитска Арабия по време на Войната в Залива и унищожават жилищен блок в Рияд малко след началото на войната от 2003 г.. Scud-овете са най-голямото безпокойство за Израел по това време, тъй като се разпадат на множество части при приближаване на целта и е почти невъзможно бойната глава да бъде прихваната от стандартните ракети Пейтриът. Общо 40 ракети са изстреляни срещу Израел през 1991 г. Друг проблем за Съюзниците тогава представлява и голямата подвижност на установката. Американските пилоти твърдят, че са унищожили над 100 установки, но не могат да потвърдят унищожаването на нито една. Сирия, Либия, Афганистан, Иран, Йемен и Египет използват тактика, характерна за арабските страни – те крият всичките си установки в пещери и подземни тунели, което ги прави неуязвими (и незабележими) в случай на въздушно нападение. Тази тактика е била приложена за пръв път именно от иракчаните.

Страни, отказали се от балистичните ракети

Има няколко страни, които доброволно се отказват от всичките си арсенали от ракети Scud. Това са България, Полша, Словакия и Унгария. България се отказва от ракетите и химическите си оръжия като условие да бъде приета в НАТО.

Оператори

Азербайджан
Армения
Афганистан
Беларус
Виетнам
Грузия
Демократична република Конго (+Scud-С) (10-15)
Египет (+Scud-С)
Иран
Йемен
Казахстан
Либия (240+)
Обединени арабски емирства
Русия
Северна Корея (~600, Хвасон-5 и Хвасон-6)
Сирия (Scud-D) (260)
Туркменистан
Украйна

Бивши оператори

България (Scud-B)(36)

Нарязани в съгласие с Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и изтичане на срока на годност и експлоатация. В медиите и социалните мрежи често се бъркат със ракетите СС23 Ока и се разпространява невярното твърдение че са нарязани по искане на НАТО и конкретно по искане на Турция "от страх че може да ударят Истанбул при война. България е също и ЕДИНСТВЕНАТА страна от бившите оператори която ОТКАЗВА да бъде КОМПЕНСИРАНА от НАТО и САЩ с техника и обезпечението и в замяна на извеждането на ракетите от експлоатация.{{посочи източник}}