След събранието на скопската организация на Покрайненския комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ) от 22 юни 1941 година е решено да се започне въоръжена съпротива срещу българската администрация и войска, като до този момент ръководителят на ПКМ Методи Шатаров – Шарло отказва да приеме българската войска за окупаторска[2]. След нападението на Германия над СССР под натиск от страна на Коминтерна обаче, започва изграждането на партизанска организация. На 22 август 1941 година под негово ръководство е формиран Първия скопски партизански отряд в местността Чифлик в парка на Скопие с численост 12 – 13 души от съществуващите дотогава пет диверсантски групи. По-късно групата се разраства до 42 души от смесена народност – македонци - повечето от които сърбомани, сърби, черногорци, хървати, чехи, турци и албанци[3]. Отрядът напада български стражари в Богомила и иззема взривни вещества от мината Радуша край Скопие на 8 септември и същия ден се изтегля на Водно, а на 9 септември в диверсантска база край Вардар[4]. Дни след това се премества и укрива в Скопска Църна гора, развива пропагандна дейност и организира убийствата на дейците на ВМРО Мане Мачков и Крум Панков от Скопие. Отрядът се разпада на 30 октомври 1941 година, някои партизаните влизат нелегално в Скопие[5], а мнозинството са арестувани заедно с откраднатите оръжия и взривове.
На 17 април 1942 година в подножието на Скопска Църна гора Даме Крапчев и Георги Саздовски формират Втория скопски партизански отряд от 20 души[4], но след 10 дни са заловени и осъдени от българския съд[6][7]. Самият отряд е разбит в началото на 1943 година.
От отряда са арестувани четирима души и осъдени на смърт – Любо Лекович – командир между 18 и 31 октомври[8], Васил Антевски студент в Сорбоната, Чедомир Миленкович – работник от Скопие и Периша Савелич – студент, като последните двама са сърби[9].
