Роден е на 1 ноември 1974 година в Стара Загора. Принадлежи към български македонски род от костурското село Косинец. Завършва руската езикова гимназия „Максим Горки“ в родния си град през 1992 г. Още преди да завърши, започва работа като репортер и дописник в няколко местни вестника – „Точно време за всички“, „Синя поща“ и др.
През 1992 г. е приет за студент във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна лингвистика (руски+английски език)“. Изкарва до пети курс, втори семестър, когато прекъсва заради изпита по Американска литература. Не подновява студентските си права, тъй като смята, че е придобил достатъчно знания и дипломата не е от огромно значение.
Докато е във Велико Търново, работи известно време като репортер в местния вестник „Борба“ и като кореспондент на вестник „Дневник“ (издание на „Капитал“). Публикува и статии в седмичника „Жълт Труд“.
Живее във Велико Търново до 2004 г., когато се връща в Стара Загора, след като научава, че баща му е починал. През октомври 2006 г. се премества да живее в Русе, където прекарва година и половина. Понастоящем живее в София и работи като преводач, специалист по предпечатна подготовка и графичен дизайнер.
Литературният му дебют е разказът „Недовършено летене“, публикуван през 1998 г. в сп. „Върколак“.
През месец юни 2022 година взема участие в четири епизода на телевизионното състезание „Последният печели“ по БНТ, където печели три поредни победи[1][2][3]. При първата си победа детронира не кой да е, а втория в историята на предаването осемнадесеткратен шампион (Атанас Атанасов).
Робърт Айгър – „Моето най-велико приключение: Уроците, които научих за 15-те си години като изпълнителен директор на „Уолт Дисни Къмпани““ (ИК „Хибрид Букс“, 2021) (ISBN978-619-7419-29-0 – меки корици) (ISBN978-619-7419-30-6 – твърди корици)
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“[6]
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“[7]
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“[8]
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“[9]
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“[10]
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“[11]
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“[12]
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018)[13]
2021 г. – награда „Преводач на годината 2020“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“[14]
2022 г. – първа награда във II национален литературен конкурс „Море“ на Народно читалище „Месемврия – 2015“ (Несебър) за разказа „Номер Пет“.[15]
