Сергей Миронович Киров (истинска фамилия Ко̀стриков) е съветски държавен и политически деец, секретар на Градския комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) в Ленинград.[1] Той е близък приятел на Йосиф Сталин и виден болшевик. Убийството му през 1934 г. от Леонид Николаев служи за повод за започването на масовите репресии в Съветския съюз, известни под името Голяма чистка.[2]
Биография
Роден е на 27 март 1886 г. в гр. Уржум, днешна Кировска област. Първите 4 деца на семейството умират рано. След това се раждат Анна, Сергей и Лиза. През 1894 г. остават сираци – майката умира, а бащата изоставя семейството си. Момичетата са осиновени от бабата, а момчето дават в сиропиталище.
Сергей завършва училище в Уржум с отличие, многократно е награждаван. С помощта на дарители и ходатайстване на учителите му от гимназията Киров е приет през 1901 г. в средно-техническа гимназия в Казан, която също завършва с пълно отличие. Премества се в Томск, където започва работа като чертожник в градската администрация.
Революционна дейност до 1917 г.
Постъпва в редиците на РСДРП (предшественика на КПСС) през ноември 1904 г. в Томск. През следващата година е арестуван за първи път за организиране на стачка. След излизането си от затвора става професионален революционер.
През 1909 г. се установява във Владикавказ като сътрудник в местен вестник, където пише под псевдонима Сергей Миронов. Обожава театъра и редовно участва в представления, занимава се още с алпинизъм. Тук се запознава и с бъдещата си жена Мария Маркус. След нов арест през 1912 г. приема псевдонима Киров, с който остава в историята.
Според официалната комунистическа версия Киров от самото начало е убеден болшевик и привърженик на Ленин. Нови изследвания обаче доказват, че Киров дълго се колебал към кой лагер да премине и в доста статии открито съчувства на меншевиките. Чак след Великата октомврийска революция през 1917 г. преминава на страната на болшевиките. Започва стремителната му политическа кариера.
Партийна кариера
Киров се издига до втори човек в партията след Сталин. Член е на Политбюро и първи секретар на партията в Ленинград, където живее.
По негово време се разрушават голяма част от храмовете в града. Насочва основната си дейност в разработването и откриването на природни ресурси, главно нефт и газ. През 1928 г. се запознава с Максим Горки и сериозно подпомага издателската му дейност.
Убийство
Киров е убит на 1 декември 1934 г. в Смолни, където е квартирата на Ленинградския областен комитет на партията, от Леонид Николаев с изстрел в тила.
Има много версии за причините за това убийство. Според сталинската версия Киров е убит от „врагове на държавата“ – привърженици на Троцки, оглавявани от Лев Борисович Каменев.
Според официалната днес руска версия самият Сталин стои зад убийството на Киров. В подкрепа на тази версия стои фактът, че Смолни е силно охраняван по онова време и външен човек не би могъл да проникне до личното стълбище на Киров, където става убийството.
Според третата най-разпространена версия Киров, който е бил известен с честите си похождения сред женската част на елита на Ленинград (главно балерини и актриси), е имал авантюра с жената на убиеца (също балерина), което прави убийството битово и по лични подбуди.
Милда Драуле – жената на убиеца Николаев, скоро след убийството е арестувана, а няколко месеца по-късно е разстреляна. Самият убиец Николаев е арестуван веднага след убийството и след бърз процес е осъден на смърт и разстрелян.
Убийството му става повод за репресии на много партийни дейци и интелектуалци.[2]
Източници
Нормативен контрол | |
|---|
|
