Свръхтежка вода

Свръхтежка вода
Имена
По IUPACТритиева вода
ДругиТритиев оксид
Дитритиев оксид
Свойства
ФормулаT2O,
3H2O
Моларна маса22,0315 g/mol
Плътност1,85 g/mL[1]
Точка на топене4,48 °C (277,63 K)[1][2][3][4]
Точка на кипене101,51 °C (374,66 K)[1]
Опасности
Основни опасностиКорозивно C 
Идентификатори
CAS номер14940-65-9
PubChem104752
ChemSpider94563
MeSHtritium+oxide
ChEBI29374
ChEMBLCHEMBL2105800
SMILES[3H]O[3H]
InChI1S/H2O/h1H2/i/hT2
InChI ключXLYOFNOQVPJJNP-PWCQTSIFSA-N
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Свръхтежка вода в Общомедия

Свръхтежката вода или тритиевият оксид (T2О или 3H2O) е радиоактивна форма на водата, при която обичайните водородни атоми са заменени от тритиеви. Чистата свръхтежка вода е корозивна поради собствената си радиолиза. Разредената и обработена с тритий вода представлява смес от H2O и водород-тритиев оксид – HTO (3НОН). Използва се като проследяващ агент при изследванията на водния кръговрат при живите организми. Тъй като естествено се среща в минимални количества, може да се използва и за определяне на възрастта на различни течности на водна основа, като някои вина.

Името „супертежка вода“ помага да се направи разграничение от тежката вода, която вместо тритий съдържа деутерий – D2O или 2H2O.

Приложения

Свръхтежката вода може да се използва за измерване на общото количество вода в тялото на човека. Тя се разпределя сравнително бързо във всички части на тялото. Концентрацията на свръхтежката вода в урината се приема, че е приблизително равна на концентрацията на свръхтежката вода в организма. Знаейки първоначалното количество и концентрацията на свръхтежка вода, която е погълната, може да се изчисли обемът на водата в тялото.

  • Количество на свръхтежка вода (mg) = Концентрация на свръхтежка вода (mg / ml) x Обем на телесната вода (ml).
  • Обем на телесната вода (ml) = [Количество на свръхтежка вода (mg) – Изчислено количество (mg)] / Концентрация на свръхтежка вода (mg / ml).

Ефекти върху здравето

Свръхтежката вода вода съдържа радиоактивния водороден изотоп тритий. Като нискоенергиен бета-излъчвател с период на полуразпад от около 12 години, той не е опасен външно, защото бета-частиците не могат да проникнат през кожата. При вдишване или поглъщане с храната или през кожата съществува опасност от облъчване.[5][6]

Благодарение на своята голяма дифузионност, свръхтежката вода е особено опасна за живите организми, тъй като тя излага всички органи равномерно на йонизиращо лъчение. Съществува и вероятността за включването на тритиеви атоми в ДНК, което е опасно и би могло да нанесе сериозни щети. Не само засегнатите, но и околните молекули се променят, тъй като разпадането на трития освобождава йонизиращото лъчение, предизвикващо радиолиза.

Водород-тритиевият оксид (HTO) има кратък биологичен период на полуразпад в човешкото тяло – от 7 до 14 дни, което намалява риска от облъчване и следващите го здравословни проблеми при еднократно поглъщането и възпрепятства бионатрупването на НТО от околната среда.[6][7]

Биологичният период на полуразпад на свръхтежката вода в човешкото тяло, който е мярка за кръговрата на водата в тялото, варира в зависимост от сезона.[7]

Вижте също

Източници

  1. ↑ а б в A. F. Holleman, E. Wiberg, N. Wiberg. Lehrbuch der Anorganischen Chemie. Berlin, 2007. S. 102. (на немски)
  2. ↑ Gosting, Louis J. et al. A General Theory for the Gouy Diffusion Method //   74 (23). DOI:10.1021/ja01143a071. p. 6066 – 6074. (на английски)
  3. ↑ hydrogen (H) – chemical element // (на английски)
  4. ↑ Paesani, Francesco et al. Nuclear Quantum Effects in the Reorientation of Water // J. Phys. Chem. Lett. 1 (15). 2010. DOI:10.1021/jz100734w. p. 2316 – 2321. (на английски)
  5. ↑ Review of the Greenpeace report: „Tritium Hazard Report: Pollution and Radiation Risk from Canadian Nuclear Facilities“ // nuclearfaq.ca. (на английски)
  6. ↑ а б Fact Sheet on Tritium, Radiation Protection Limits, and Drinking Water Standards // U.S. Nuclear Regulatory Commission. Посетен на 2 септември 2018. (на английски)
  7. ↑ а б Singh, V. P. et al. Estimation of biological half-life of tritium in coastal region of India // Radiation Protection Dosimetry 142 (2 – 4). 2010. DOI:10.1093/rpd/ncq219. p. 153 – 159. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tritiated water и страницата Tritiumoxid в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.