Светлозар Игов
български литературен историк и писател
Роден	30 януари 1945 г. с. Радуил, Софийска област, Царство България
Починал	28 септември 2023 г. (78 г.) София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	стихотворение, роман, есе
Известни творби	„Елените“ (1998)
Награди	„Иван Динков“ (2006) „Йордан Йовков“ (2010) Вазова награда (2012)
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Софийски университет Институт за литература при БАН Пловдивски университет
Публикации	„История на българската литература 1878-1944“ (1990)
Семейство
Деца	2, Атанас и Мина
Уебсайт	Личен сайт на Светлозар Игов
Светлозар Игов в Общомедия

Светлозар Атанасов Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Преподавател в Софийския и в Пловдивския университет; професор.

Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студии, статии, очерци.

Роден е на 30 януари 1945 г. в с. Радуил, Самоковско. Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. Специализира славянски литератури в Белград и Загреб (1967 – 1968).

Преподавател е в Софийския университет (1967 – 1969).^[1] Заради подкрепа на Пражката пролет е уволнен в началото на 1969 г., забранена му е преподавателска и научна дейност, както и да пътува в чужбина.^[2]

Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1969 – 1970), сп. „Съвременник“ (1971 – 1977), главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994 – 2005).^[1]

Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976 – 1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН. Преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978).^[1] През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.

Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“.^[3] Председател е на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2019 г.^[4][5]

Умира в София на 28 септември 2023 г.^[1]

Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и съставител на антологии.

• Трети носител е на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (1999).
• През 2006 г. е удостоен с Национална литературна награда „Иван Динков“, връчвана от Община Пазарджик за творчески постижения в съвременната българска литература, за изследвания върху творчеството на Иван Динков и за популяризирането му.^[6]
• Удостоен е с награда „Йордан Йовков“ (2010)^[7]
• Вазова награда (2012)^[8]

Светлозар Игов е баща на преводача и философ Атанас Игов^[9] и чичо на писателя и преводача Ангел Игов.^[10]

През декември 2023 г. Институтът за литература към Българската академия на науките организира национална научна конференция в памет на Елка Константинова и Светлозар Игов. Конференцията е озаглавена „Българското литературознание от втората половина на XX век: зони на (не)свободата“.^[11][12]

• „Високо, при извора“. Критики и есета (1974)
• „Хуманизъм и творчество“ (1978, 1981)
• „Грозните патета. Критическо ежедневие“ (1984)
• „Българийо, за тебе пяха“. Литературно-исторически портрети (1985)
• „Богомил Райнов“. Студия (1986)
• „Призори. Фрагменти“ (1988)
• „Грозните патета. Книга втора“ (1989)
• „Поезията на Николай Кънчев“. Студия (1990)
• „Павел Вежинов“. Студия (1990)
• „История на българската литература 1878–1944“ (1990, 1991, 1992, 1993, 1995)^[13][14]
• „От Ботев до Йовков“ (1991)
• „Иво Андрич: Творческо развитие и художествена структура“. Монография (1992)
• „Български шедьоври“ (1992)
• „Призори. Книга втора“ (1994)
• „Творби от българската класика“ (1995)
• „Петър Алипиев. Литературна анкета“ (1995)
• „Кратка история на българската литература“ (1996, 2005)
• „Апостолът, Геният, Патриархът – Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов“ (1996)
• „Привечер“ (1999)
• „Българската литература XX век – От Алеко Константинов до Атанас Далчев“ (2000)
• „История на българската литература 1878-1989“ (2001, 2010)
• „Поезията на Иван Цанев: Четири статии“ (2001)
• „Български писатели: Поети, прозаици, драматурзи, критици“ (2001)
• „Призори. Книга трета“ (2005)
• „Книга за Пенчо Славейков“ (2006)
• „Бай Ганю“ и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин Бай Ганю“ (2008)
• „Балканът, ханът и чифликът“ (2011) ISBN 978-954-740-047-4 ^[15]
• „Златомир Златанов и модерният обрат“. София: Захарий Стоянов, 2014, 152 с. ISBN 978-954-09-0866-3

• „Ранният край на лятото“. Поезия (1995)
• „Отсъствие“. Поезия (1999)
• „Tragelaphos и други стихотворения“ (2000)
• „Там“. Поезия (2005)

• „Елените“. Роман (1998)
• „Там на Балканите“. Роман (2012) ISBN 978-954-491-778-4

• „Югославски морски новели“. Антология. Превод от сърбохърватски Виктория Менкаджиева, Лиляна Райнова, Боян Ничев, Светозар Игов, Жела Георгиева, Катя Йорданова. Варна: Георги Бакалов, 1974, 272 с. (Поредица Световни морски новели; Кн. 6)
• „Нощен полет. Петима сръбски поети“. Превод от сърбохърватски Светлозар Игов и Николай Кънчев. София: Народна култура, 1989, 221 с.
• Йован Христич. „Александрийската школа“. Съставителство, предговор и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Христо Ботев, 1996, 104 с. (Поредица Ars poetica)
• Иво Андрич. „Омер паша Латас“. Роман. Превод от сърбохърватски и предговор Светлозар Игов. София: ОФ, 1982, 272 с.
• Иво Андрич. „Летуване на юг“. Разкази. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. Варна: Георги Бакалов, 1989, 255 с.
• Иво Андрич. „Раждането на фашизма“. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Захарий Стоянов, 2012, 136 с. ISBN 978-954-09-0680-5

• „Начало на века. Най-нова българска поезия 1989–2001“. София: Фондация Ценности, 2001, 318 с.^[17]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Светлозар Игов.

• Научна литература, свързана с Светлозар Игов, в Google Наука
• Личен сайт на Светлозар Игов
• Светлозар Игов в LiterNet
• Светлозар Игов в Словото
• Статии на Светлозар Игов в сп. „Литературна мисъл“
• От и за Светлозар Игов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Светлозар Игов, Ранният край на лятото. Поезия, в. „Литературен форум“, бр. 5, 26 септември 2000
• Светлозар Игов, „Конфликт на интерпретациите: Бай Ганю, Чардафон и Боримечката“, в. „Литературен форум“, бр. 3 (444), 23 януари 2001
• Светлозар Игов, Да се сърдиш на огледалото. Отговор на Леа Коен

Интервюта

• „Проф. Светлозар Игов: Обичаме държавата, когато е дойна крава“, интервю на Люсиена Крумова, в-к „Стандарт“, 3 март 2007 г.

За Светлозар Игов

• Калина Захова, „Светлозар Игов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
• Борис Минков, „Скритите ходове на професор Игов“, „Литература плюс култура“, 30 май 2000
• Йордан Ефтимов, „Легенда за целостта (Проф. Светлозар Игов на 60)“, LiterNet, 29 април 2005
• Никола Иванов, „Последният енциклопедист (Светлозар Игов)“, LiterNet, 16 април 2009
• Евелина Белчева, „Случаят Светлозар Игов и други „недостоверни случаи“. Предизвикани спомени“, Портал за култура, изкуство и общество, 21 януари 2019
• Пламен Антов, Антоанета Алипиева, Жела Георгиева, Златомир Златанов, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Людмила Миндова, Юлиан Жилиев, „Думи за Светлозар Игов (1945 – 2023)“, „Литературен вестник“, бр. 35, 18 октомври 2023 г.
• Марин Георгиев, „Под Иго/в“, marginalia.bg, 15 октомври 2023

Нормативен контрол BNF CONOR.BG GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat