PROFILPELAJAR.COM

Свалбард
Svalbard
	Свалбард Svalbard
	Главният град Лонгирбюен през юли
	Карта на Свалбард
Страна	Норвегия
Площ	61 022 km²
Население	2787 души (2018); 0,0457 души/km²
Най-висока точка	1713 m н.в.
	Местоположение на Свалбард
	Свалбард в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Шпицберген.

Архипелагът Свалбард (на норвежки: Svalbard) в Северния ледовит океан, наричан до 1925 г. (и днес в някои страни) с нидерландското име Шпицберген (Spitsbergen), е най-северната част на Норвегия и отстои на около 700 km от северните ѝ брегове и на около 650 km от източните брегове на Гренландия.

Административен център е град Лонгирбюен. Населението е 2787 души по оценка към 1 юли 2018 г.^[1]

География

Средните географски координати на архипелага са 79° с.ш. и 18° и.д. Включва над 1000 острова с обща площ 61 022 km², като най-големите са Шпицберген (до 1969 г.: Западен Шпицберген, 37 673 km²), Североизточна земя (14 443 km²), Едж (5074 km²), Баренц (1288 km²), Квитьоя (Бели остров, 682 km²), Земя Принц Карл (615 km²), Конгсьоя (191 km²), Мечи остров (178 km²).^[2]

Бреговата линия, особено на запад и север е силно разчлена от дълбоко врязани в сушата фиорди. Релефът е предимно планински, като планинските хребети се съчетават с плата и широки долини. Най-високият връх е Нютонтопен (1713 m), намиращ се на острав Шпицберген.^[3]. Голяма част от архипелага влиза в състава на каледонската орогенеза обхванала територията на днешна Европа. Основата е изградена от мощни (над 10 km) геоложки серии, съставени от кварцити, шисти, доломити, рифейски и камбрийско-ордовишки варовици, които са препокрити с интрузивни каледонски гранити, а над тях се разполагат девонски лагунни черевеноцветни наслаги с мощност до 8 km. Източната част на архипелага (остров Североизточна Земя частично включва в състава си хипотетичната древна платформа (т.н. Баренция), чехълът на който е изграден от карбонски и кредни пясъчно-шистови слоеве с мощност до 3 km и трапи. Западната част на архипелага в миналото е представлявала обширна падина, по-късно запълнена от третични теригенни материали, съдържащи пластове с висококачествени въглища (запаси около 8 млрд.т.). Над половината от територията на Свалбард е заета от ледени щитове, долинни и планински ледници с обща площ 34,1 хил.km².^[2]

Климатът е арктичен, морски, смекчен от топлото Шпицбергенско течение (североизточно продължение на Гълфстрийм), което най-силно се проявява в западната част на архипелага. На крайбрежието средната мартенска температура (най-студения месец на архипелага) са от -13 °C на запад до -21 °C на изток, а средните юлски съответно от +4-5 °C до -2 °C. Годишната сума на валежите варира от 400 mm на югоизток, около 150 mm на североизток, до 800 – 1200 mm върху ледниците и падад изключително във вид на сняг.^[2] От края на април до края на август слънцето не залязва^[3].

Има промишлени находища на въглища, чийто добив започва в началото на ХХ век. Предполага се наличие на залежи от нефт и природен газ в шелфа на архипелага^[4], но Норвегия не позволява добива им в шелфа.

Почти повсеместно е разпростарена вечно замръзналата почва. Преобладават лишеите и мъховете, а висшите растения са около 150 вида. Срещат се върба джудже и бреза. Бреговете на Шпицберген през 2013 г. се обитават около 3000 полярни мечки и 10 000 северни елена. Освен тях животинският свят е представен от морски птици, полярни лисици и морски бозайници, приспособили се към климата^[3].

Население

Населението на Свалбард е 2787 души по оценка към 1 юли 2018 г., от които 2310 д. (включително 724 чужденци) в норвежките селища Лонгирбюен и Ню Олесун, 467 д. в руските селища Баренцбург и Пирамида, 10 д. в полската станция Хонсун^[1]. В главния град Лонгирбюен живеят 2075 души (01.01.2017).

**Население по години**^[5]^[6]^[7]
Година	Общо	норвежци	руснаци и украинци	поляци	други*
1990	3544	1125	2407	12
1995	2906	1218	1679	9
2000	2376	1475	893	8
2005	2400	1645	747	8
2009	2735	1645	423	10	322
2011	2932	2111	469	10	342

Най-големите групи от други националности в Лонгирбюен са от Тайланд, Швеция, Дания и Германия.

История

Първи, които стигат до бреговете на архипелага са руските помори (рибари и ловци) още през 11-ти и 12-ти век, но това става известно в Западна Европа едва през 15-ти век. Повторно архипелагът е открит на 19 юни 1596 от нидерландския полярен мореплаветал Вилем Баренц, който открива участък от западното му крайбрежие. През 1610 и 1613 г. английските мореплаватели Джонас Пул и Томас Едж откриват участъци от крайбрежието на най-големите острови. През 19-ти и началото на 20-ти редица изследователи и учени изследват, картират и опознават архипелага. През 1810-17 Уилям Скорсби извършва първите научни изследвания. В периода от 1810 до 1873 видните географи и учени Ото Мартин Торел (1861 г.), Адолф Ерик Норденшелд (1861, 1864, 1868 и 1873 г.), Елинг Карлсен (1863 г.) и Теодор фон Хойглин (1870 г.) извършват детайлни картографски и физикогеографски дейности. Тяхната рабога е продължена от Соломон Август Андре (1882-83 г.), Уилям Конуей (1896-97 г.), Феодосий Чернишов и Александър Василиев (1898-1901 г., градусни измервания) и Гунар Исаксен (1906-10 г., детайлно топографско картиране).

Между XVII и XIX век Свалбард е отправна точка за полярен лов. Поради това северните елени, китовете и моржовете в региона почти изчезват. През XX век Норвегия спира лова със закон и превръща архипелага в строго защитен резерват^[3].

Архипелагът е terra nullius (ничие владение) до предявяването на претенции от Норвегия в началото на ХХ век. Нейните претенции върху архипелага са оспорвани, особено от СССР, заради богатите залежи и осъществявания добив на полезни изкопаеми. Дотогава на архипелага вече се осъществява въгледобив от американски, британски, норвежки, съветски и шведски предприятия.

На 9 февруари 1920 г. Великобритания, Италия, Нидерландия, Норвегия, САЩ, Франция, Швеция, Япония подписват Договор за Шпицберген в Париж, към който се присъединява и СССР през 1935 г. Всички страни, подписали договора (39), имат право свободно да осъществяват там стопанска дейност. СССР има право да добива въглища на островите от 1947 г.

Статут

На 14 август 1925 г. парламентът на Норвегия, приемайки Закон за Свалбард, преименува архипелага Шпицберген на Свалбард и го обявява за „част от Кралство Норвегия“.

Архипелагът, включващ и Мечи остров, образува територията Свалбард, която се управлява от губернатор. Прилагат се особени изисквания по опазването на околната среда и защитата на правата на местните жители, събират се данъци според местните нужди и остават в Свалбард, обявен е за зона демилитаризирана зона съгласно норвежкия Закон за Свалбард, Парижкия договор за Шпицберген и по-късни международни споразумения и местни закони.

Стопанство

След Втората световна война остават само норвежките и съветските селища. След разпадането на СССР съветските селища преминават към Русия. В днешно време единствено Норвегия и Русия развиват икономическа дейност – въгледобив (най-вече на о-в Шпицберген), риболов, туризъм и пр.

Свалбард има връзка по море с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия от юни до ноември. Има връзка по въздуха между Тромсьо и Свалбард от 1974 г.^[8]