Рахит

Рахит
Рентгенова снимка на двегодишно дете с рахит
Класификация и външни ресурси
МКБ-115B57.0
МКБ-10E55.0
База данни
DiseasesDB
9351
База данни
MedlinePlus
000344
База данни
eMedicine
ped/2014
Мед. рубрики MeSHD012279
Рахит в Общомедия

Рахитът е болест, която се среща при растящия детски организъм, предизвикана от липсата на витамин D, като липсата на този витамин при възрастните води до остеомалация.[1] Рахитът забавя процеса на втвърдяване на костите и те често се деформират. Болестта предизвиква най-големи увреждания на долните крайници, които се изкривяват странично. В едни случаи колената се раздалечават и образуват буквата „О“, а в други случаи се изкривяват навътре като буквата „Х“. Други признаци за болестта са, че детето е раздразнително и нервно, често си върти главичката и се поти по време на хранене, оформя се плешиво петно. Рахитичните деца са предразположени и към други болести – туберкулоза на костите и белите дробове, анемия, късно развитие на речта. Най-често рахитът засяга бебета между третия и осмия месец, но се среща все още до края на втората година.[1] Заболяването рядко се появява преди третия месец на новороденото, защото към този момент то още има запаси на витамин D, получени по време на бременността. [1]

Причини за възникване

Няколко различни фактора обуславят възникването на рахита.

Недоносеност

Рахит се среща по-често у недоносените, оставени без профилактика деца. Заболяването се появява и по-рано у този тип новородени – още в края на първия и началото на втория месец.[1] Като причина за развитието на рахита у недоносени деца са слабите нива на витамин D и недостатъчните запаси от калциевофосфорни соли в техните организми.[1]

Географска ширина

Заболяването е по-характерно за държавите от умерения пояс, където има дълга и дъждовна есен и продължителна и студена зима. Тези климатични особености оставят новородените без слънце в продължение на месеци. Именно поради това рахитът се среща рядко в тропическите и южните страни, но трябва да се има предвид, че той може да възникне и на слънчеви географски ширини, ако кърмачето не се изнася на слънчева светлина.[1]

Сезон

Най-често заболяващи от рахит са бебетата, родени през есента и началото на зимата, тъй като те остават през първите си месеци затворени в стаите, без достъп до слънчеви лъчи.[1]

Хранене

Доказано е, че бебетата, които биват хранени естествено, се разболяват почти два пъти по-рядко от изкуствено хранените новородени.[1] Причините за това са, че кърмата спомага за по-лесното усвояване на солите, както и на по-доброто съотношение между фосфорните и калциевите соли в нея.[1] От друга страна изкуственото мляко съдържа повече белтъци, което причинява свързване на солната киселина и по този начин попречва на усвояването на калция, необходим за растежа на костите.

Признаци

Първите признаци на рахита са свързани с нервната система, като те се появяват още преди да има забележими промени в костната система.[2] Новороденото е по-неспокойно, бива стреснато от несъществен шум докато спи, а и докато е будно. Важен признак за появата на рахита у бебето е неговото изпотяване – обикновено заболелите деца се потят при сукане и по време на сън.[2]

Профилактика

Профилактиката на рахита е свързана с приемането на храни, богати на калций и витамин D, разходки в планината, на морския бряг и спорт на открито, често излагане на слънце. Добре е още от първия месец на бременността бъдещите майки да приемат витамин D. Също така е много важно детето да не се прехранва.

Важно е да се спомене, че профилактиката на рахита може да започне още от вътреутробния живот на бебето. Майката трябва да се излага достатъчно на слънце, а менюто за хранене трябва да е богато на витамин D като – масло, месо, черен дроб, яйца.[3]

Източници

  1. а б в г д е ж з и д-р Илия Биволарски. Рахит при бебета и деца
  2. а б д-р Илия Биволарски. Рахит – признаци и симптоми
  3. д-р Илия Биволарски. Рахит – лечение, профилактика, капки