Рамсарско място е влажна зона от международно значение (на английски: Wetlands of International Importance), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.
България
В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 хектара.[1] В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24.01.1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерския съвет на 18.11.1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10.07.1992 г.[2] В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.
Влажни зони с международно значение (Рамсарски места)[3]:
№
|
Наименование
|
Площ, ха
|
Статут по ЗЗТ
|
Статут по ЗБР
|
План за управление
|
От
|
1.
|
Атанасовско езеро
|
1 995,06
|
Северната част на езерото е ЗТ – поддържан резерват „Атанасовско езеро“
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
В процедура по утвърждаване
|
1984
|
2.
|
Комплекс Беленски острови
Трансгранична влажна зона с Република Румъния
„Комплекс Беленски острови – Сухая“
|
18 330,3
|
Природен парк „Персина“; в комплекса попадат и два резервата – островите „Милка“ и „Китка“, поддържан резерват „Персински блата“ и защитена местност „Персин-изток“
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
Действащ
|
2002
|
3.
|
Дуранкулашко езеро
|
1 370,77
|
Защитена местност „Дуранкулашко езеро“
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
Необходима е актуализация
|
1984
|
4.
|
Остров Ибиша
Трансгранична влажна зона с Република Румъния
„Остров Ибиша – Бистрет“
|
3 364,7
|
Част от територията на острова е поддържан резерват „Ибиша“
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
Действащ
|
2002
|
5.
|
Местността Пода
|
306,63
|
Защитена местност „Пода“
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
Необходима е актуализация
|
2002
|
6.
|
Поморийско езеро
|
921,5
|
Защитена местност „Поморийско езеро“
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
Няма, предстои разработване
|
2002
|
7.
|
Комплекс „Ропотамо“
|
3 384,64
|
Резерват „Ропотамо“, защитени местности
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
В процедура по утвърждаване
|
1975
|
8.
|
Шабленско езеро
|
417,93
|
Защитена местност „Шабленско езеро“
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
Необходима е актуализация
|
1996
|
9.
|
Сребърна
Трансгранична влажна зона с Република Румъния
„Сребърна – Йезерул Калараш“
|
1 464
|
Поддържан резерват „Сребърна“, защитена местност „Пеликаните“
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
Действащ
|
1975
|
10.
|
Езеро Вая
|
2 900
|
Част от езерото е защитена местност „Вая“
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
Няма, предстои разработване
|
2002
|
11.
|
Карстов комплекс „Драгоманско блато“
|
14 940,97
|
Част от комплекса е защитена местност „Алдомировско блато“
|
Защитена зона (Натура 2000 място) по двете Директиви
|
Няма, предстои разработване
|
2012
|
Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.
Гърция
В Гърция има 10 рамсарски места.
Име |
Местно име |
Площ (km2)
|
Амбракийски залив |
Αμβρακικός κόλπος |
236,49
|
Бутковско езеро |
Λίμνη Κερκίνη |
109,96
|
Делта на Вардар-Колудей-Бистрица |
Δέλτα ποταμών Αξιού – Λουδία – Αλιάκμονα |
118,08
|
Делта на Марица |
Δέλτα Έβρου |
92,67
|
Лагуна Котихи и Строфилийска гора |
Λιμνοθάλασσα Κοτύχι και Δάσος Στροφυλιάς |
63,02
|
Малко Преспанско езеро |
Λίμνη Μικρή Πρέσπα |
50,78
|
Буругьол и Анагьол |
Λίμνη Βιστωνίδα, Λίμνη Μητρικού |
243,96
|
Бешичко езеро и Лъгадинско езеро |
Λίμνες Βόλβη και Κορώνεια |
163,88
|
Лагуна на Месолонги и Лагуна на Етолико |
Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου – Αιτωλικού |
33,87
|
Делта на Места |
Δέλτα Νέστου |
219,30
|
Северна Македония
В Северна Македония има 2 рамсарски места
Бележки
Литература
- Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 – 31