Радой Георгиев Гърнев е български общественик и военен деец.^[1]

Роден е на 2 февруари 1895 или 1896 година в Либяхово, тогава в Османската империя, в семейството на учителя Георги Гърнев. Първоначално учи в училището в родното си село, но когато е на 10 години се мести със семейството си в Банско. По-късно продължава образованието си в Сярското българско училище, където демонстрира буен нрав.^[1]

Веднага след обявяването на Балканската война Радой Гърнев се записва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и е зачислен в 3-та рота на 5-а одринска дружина.^[2] Взема дейно участие в боевете за превземане на Одрин, когато е ранен.^[1] Отличен е с военен орден „За храброст“ IV степен^[2] и получава званието кандидат-подофицер.^[1] Остава на военна служба след демобилизирането на опълчението, като служи в 59-и пехотен полк на Втора армия. Благодарение на отличната си военна служба Радой Гърнев е изпратен в Картечното военно училище, което завършва в 1916 година. На 5 октомври в същата година става подпоручик. След това е назначен за взводен командир на 1-ва картечна тракийска дружина и на 59-и пехотен полк. Повишен е в чин поручик на 30 май 1918 година. Взема дейно участие в Първата световна война и в месец септември участва в боевете при Добро поле и Дойран.^[1]

Зачислен е във 22-ра тракийска дружина след завръщането си от фронта и е изпратен в Самоков. Със заповед на цар Фердинанд от 2 февруари 1921 година се намалява състава на армията след войните и Радой Гърнев е зачислен в запаса. Заминава през океана и емигрира в Южна Америка. Участва в редица преврати в Еквадор и успешно гради кариера, достигайки поста генерал-губернатор на Кито. Случаен куршум го убива в 1952 година.^[1]

• Голев, Владимир. Спомени за старата къща. София, Народна младеж, 1979.

Портал „Македония“