Белгия до 16 г. Белгия до 19 г. Белгия до 20 г. Белгия до 21 г. Белгия
1 2 2 13 30
(0) (0) (0) (1) (6)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 26 декември 2023. 2. Информацията е актуална към 23 май 2018. * Играе под наем в посочения отбор.
Започва да тренира футбол в Жерминал Беершот на 5-годишна възраст[2], но когато е 17-годишен е привлечен от италианскияПиаченца.[3] Въпреки младостта си, той бързо успява да се утвърди като титуляр в Серия Б. През сезон 2008/09 изиграва 38 мача, в които помага на отбора си да завърши на 10-о място.
Каляри
На 27 януари2010 г. преминава под наем с опция за постоянно закупуване в елитния Каляри.[4] Прави дебюта си на 27 февруари в мач срещу Интер, загубен с 0:3.[5] След края на сезона, Каляри го закупува за постоянно.[6] Там той е твърд титуляр през всичките си години в отбора.
На 7 януари2014 г. преминава под наем в отбора на Рома, отново с опция за постоянно закупуване.[7][8]
Наинголан сключва постоянен трансфер с Рома през 2014 г. за 9 млн. евро.[12] На 6 юли следващата година, той подновява договора си до юни 2020 г., като го удължава с още една година през следващото лято.[13][14][15]
Интер
На 26 юни 2018 г., след седмици на преговори, Интер потвърждава подписването на Наинголан в официалния си акаунт в Twitter. Той ще играе за „нерадзурите“ до 30 юни 2022 г.[16] Сумата по трансфера е 38 милиона евро (24 милиона + Николо Дзаниоло и Давиде Сантон)
Той отбелязва в дебюта си на 1 септември, като помага на гостите да победят Болоня с 3:0, и малко повече от месец по-късно отбелязва изравнителния гол при победа с 2:1 срещу ПСВ Айндховен в груповата фаза на Шампионската лига, за да стане първият в историята белгиец, който отбелязва за клуба в турнира.
През август 2019 г. Наинголан се завръща в Каляри под наем за цял сезон. Той е обявен за най-добър играч за ноември, с два гола от далечни разстояния и три асистенции в три мача, за да помогне на своя отбор да достигне четвърто място.
Наинголан се завръща на Сардиния Арена на 31 декември 2020 г., отново под наем.
Антверп
На 10 август 2021 г. Интер Милано обявява, че договорът на Наинголан с клуба е прекратен по взаимно съгласие. Четири дни по-късно, 33-годишният футболист подписва двугодишен договор с Антверп. Той дебютира в Първа дивизия на страната си на 22 септември, започвайки при домакинската победа с 4:2 срещу Генк. Първият му гол е в мач като гост на съседите Беершот на 5 декември и той посвещава гола на покойната си майка, чиято чест е обидена от местните фенове.
На 17 октомври 2022 г. Наинголан е отстранен за неопределено време от Антверп, след като е арестуван за шофиране с изтекла шофьорска книжка и по-късно пушене на електронна цигара на резервната скамейка преди загубата с 0:3 от Стандарт Лиеж. През декември той напуска по взаимно съгласие.
СПАЛ
След седмици на спекулации, на 30 януари 2023 г. Наинголан официално се присъединява към италианския второразряден клуб СПАЛ 2013, трениран от бившия си съотборник и приятел в Рома Даниеле Де Роси, със свободен трансфер, подписвайки петмесечен договор с опция за още един сезон в случай на промоция. Не само, че това не е постигнато, но и СПАЛ изпада от Серия Б.
Бхаянгкара
В края на ноември 2023 г. Наинголан се съгласява на сделка с Бхаянгкара, който се опитва да избегне изпадане от местната Лига 1. Той е с договор за остатъка от сезона и е съобщено, че печели 1 милиард IDR на месец с бонус от 416 милиона IDR на мач; на първата си пресконференция той признава, че не е знаел за Индонезийската лига, но ще "даде най-доброто от себе си, за да може Бхаянгкара да остане в Лига 1."
След като не успява да се появи в предишния мач срещу ПСМ Макасар, Наинголан дебютира като резерва на 17 декември при победа с 3:0 над Персита Тангеранг, първата за неговия отбор от 17 мача в лигата. Той отбелязва първия си гол на 16 март 2024 г. при домакинска загуба с 2:3 от Дева Юнайтед.
Национален отбор
Наинголан с Белгия през 2009 г.
Раджа Наинголан прави дебюта си мъжкия национален отбор на 29 май2009, в мач срещу Чили, част от Кирин Къп.[17] Първия си гол за националния отбор отбелязва на 5 март2014 г., в мач срещу Кот д'Ивоар.
На 26 август 2017 г. след като не е повикан за квалификациите за Мондиал 2018, Наинголан се отказва от националния отбор.[26][27] Все пак, той е повикан за контролите с Мексико и Япония[28] през ноември, но ги пропуска заради контузия.[29]
На 21 май 2018 г. обявява оттеглянето си от националния отбор, след като не е включен в състава за Мондиал 2018 в Русия.[30]
Личен живот
Наинголан е роден в Антверпен. Майката на Наинголан е белгийка, а бащата е от Индонезия.[31] Бащата напуска семейството когато Наинголан е само на 1 година.[32] Има близначка сестра – Риана[33][34], която също се занимава с футбол, и е част от Женския национален отбор на Белгия. Интересно може би е, че тя е протестантка, а той е католик.
Майката на Наинголан умира през 2010 г.[35], като след нейната смърт Наинголан татуира 2 крила на гърба си – едното с датата ѝ на раждане, а другото – с датата на смъртта.
.jpg)
