Раброво е село в Северозападна България. То се намира в община Бойница, област Видин.
| Раброво |
|
|
| Население | 279 души[1] (15 март 2024 г.)
7,97 души/km² |
|---|
| Землище | 35,037 km² |
|---|
| Надм. височина | 268 m |
|---|
| Пощ. код | 3842 |
|---|
| Тел. код | 09330 |
|---|
| МПС код | ВН |
|---|
| ЕКАТТЕ | 61039 |
|---|
|
| Държава | България |
|---|
| Област | Видин |
|---|
Община
– кмет | Бойница
Анета Генчева
(ГЕРБ; 2007) |
|---|
Кметство
– кмет | Раброво
Венчо Черчеланов
(РЗС) |
|---|
География
Селото е разположено в близост до Българо-Сръбската граница, на около 23 km североизточно от Бойница, 28 km западно от Видин и 220 km северозападно от София. Релефът е хълмист. Климатът се характеризира със студена зима и горещо лято с малко количество валежи.
История
Най-старото писмено свидетелство за съществуването на селото е съкратения регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г., в който то фигурира под името Храброва и спада към нахия Кривина. Регистърът се съхранява в Истанбулската градска библиотека, а на български е преведен и издаден като част от книгата на д-р Душанка Боянич-Лукач „Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1975 г.
В началото на 1951 година Раброво става сцена на най-бруталните действия на комунистическия режим в опитите му за засилване на колективизацията, довели до Кулските събития. Раброво е сред най-големите влашки села в района, където, въпреки значителната местна комунистическа организация, до началото на 1951 година изобщо не е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство.[2]
През февруари изпратеният от Кула функционер Славчо Стаевски и кметът Иван Бъзоев затварят в сградата на общината около 40 селяни, а други 70, сред които и много възрастни хора, са изпратени на принудителна работа в импровизирана каменна кариера. Други шестима са арестувани за неизпълнение на нарядите, а голям брой са мобилизирани за строителство на укрепления по границата. В резултат на това повечето жители на селото се разбягват, укривайки се при свои роднини във Видин или направо в полето. След Кулските събития от селото са принудително изселени 10 семейства (35 души).[2]
Събитията в Раброво от 1951 година стават основа на епическа народна песен, която, въпреки опитите на режима да спре разпространението ѝ, става популярна и през следващите десетилетия се изпълнява често в различни варианти из влашките села във Видинско.[2]
Културни и природни забележителности
В близост до него се намира Алботинският манастир.
Съборът на селото е на Спасовден.
В църквата „Възнесение Господне“ в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[3]
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
446 |
100,00
|
| румънции |
258 |
57,84
|
| Турци |
|
|
| Цигани |
|
|
| Други |
|
|
| Не се самоопределят |
|
|
| Неотговорили |
166 |
37,21
|
Личности
- Никола Рабовянов – депутат в I велико народно събрание 1879 г.
- Цветан Тотомиров (р. 1943) – български армейски офицер, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия (1994 – 1997).Написал е историята на селото, която се състои от две части: първа част „Заветът на предците - Летопис на село Раброво“ - издадена през 2010 год. и втора част „Заветът на предците - Фамилиите от село Раброво“ издадена през 2020год.
- проф. Трифон Иванов – създател на българското шампанско „Искра“, един от основателите на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (ВХВП) Пловдив.
- Роза Боянова (поетеса)“
- д-р Иво Филипов Георгиев – деец на влашкия етнос. Председател на сдружението на етническите румънци от България, по чиято инициатива се разкриват повече от 15 неделни училища по румънски майчин език в България, издава списанието „Salut Romanesc“ и вестник AVE, открил дистанционно обучение към румънския университет „Спиру Харет“ от Букурещ във Видин, съдействал за набавянето на средства за ремонт на черквата „Възнесение Христово“ в родното му Раброво, финансирал издаването на CD с румънска музика от Видинско, финансирал издаването на няколко книги за румънския (влашкия) етнос, инициатор на два фестивала за румънски фолклор, основател на първата румънска библиотека във Видин и на Балканите и др.[7]
- С п и с ъ к
на мъже и жени от с. Раброво, окръг Видински, със завършено висше образование до края на 1965 г.
| № по
ред
|
Име, презиме, фамилия
|
Година
на раждане
|
Година на завършване
|
Какъв факултет
|
| 1
|
Трифон Първолов Иванов
|
1918
|
1943
|
агроном
|
| 2
|
Георги Петров Попов
|
1924
|
1952
|
медицина
|
| 3
|
Крум Ангилов Мариянов
|
1934
|
1957
|
история
|
| 4
|
Георги Петров Николов
|
1935
|
1958
|
инженер
|
| 5
|
Христо Ангелов Тончев
|
1930
|
1958
|
зоотехника
|
| 6
|
Станко Станков Илиев
|
1935
|
1959
|
медицина
|
| 7
|
Велин Еремилов Тотоминов
|
1926
|
1960
|
медицина
|
| 8
|
Лиляна Маринова Тикова
|
1938
|
1960
|
зоотехника
|
| 9
|
Любен Иванов Душков
|
1935
|
1960
|
зоотехника
|
| 10
|
Владимир Трифонов Ризойков
|
1937
|
1959
|
икономист
|
| 11
|
Иванка Трайлова Кьосова
|
1937
|
1961
|
агроном
|
| 12
|
Христо Петров Николов
|
1937
|
1964
|
инженер
|
| 13
|
Райна Паскова Тончева
|
1938
|
1964
|
зоотехника
|
Сведенията са събрани от Петър Станков Николов, с. Раброво, 1966 г.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 174 – 175, 205.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
- ↑ „Справка за населението на село Раброво, община Бойница, област Видин, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-18. Посетен на 8 август 2021. (на български)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 август 2021. (на английски)
- ↑ Събор на с. Раброво
