За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Тази статия се нуждае от подобрение.
Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
С пюре, в българската кулинарна традиция се нарича продукт от синтно смлени, стрити или пасирани сварени плодове и/или зеленчуци, с добавени овкусители и подправки.
Пюрето се използва като част от добавка към гарнитури, салати, сандвичи или като храна за малки деца.
Най-често приготвяни в домашна кухня са картофено пюре, доматено пюре и различни десертни плодови пюрета.
В други езици с пюре наричат и кулинарни продукти от скълцани или пасирани зеленчуци, които българите наричат лютеница.
Българите не наричат и плодовите сокове, които са извлек (екстракт) от плодоове – пюрета, но в някои страни натуралните сокове се третират, като пюрета. В българската традиция е прието такъв тип сокове да се наричат с думата „нектар“. Плодовите нектари най-често са свежи плодови сокове, които са получени чрез допълнителни механични и/или топлинни преработки и имат консистенция, близка до консистенцията на българския и предориенталски сладкарски продукт боза.
Етимология
Думата пюре е с френски произход (purée), но тази дума във френския се използва само за смляни или пасирани свежи плодове, а не за сварени. Примерно за традиционното картофено пюре французите ползват израза patates pilées, а не pommes purée. Въпреки това, в съвременния френски вече навлиза и изразът la purée de pommes de terre, който се употребява и за познатото пюре от сварени картофи.
В английския език, освен думата пюре се използва думата mash, която в свободен превод на български може да означава „смачкване, смачканица“ или „мешавица“, все думи, които рядко се използват в българския език за храни, поради пейоративното значение, което се получава при тяхната употреба.