Пражкото метро (на чешки: Pražské metro) е метросистемата в град Прага, единственото в Чехия. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.
Метромостът между станциите Lužiny и Hůrka
Експлоатация
Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация:
Линия „А“
Линия „В“
Линия „С“
В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в Софийското метро. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите: Най-напред е открит участък от Линия „С“ между станциите Kačerov и Sokolovská (днес: Florenc). Общата дължина на линиите е 59,3 км, на които са разположени 57 станции и 3 депа: Kačerov, Hostivař и Zličín, като всяко от тях има своя връзка (гейт) с ЖП мрежата.
На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага (на чешки: Dopravní podnik hl. m. Prahy). Билетите и картите важат за целия градски транспорт: за метрото, за трамвайния и автобусния превоз, както и за фуникульорите в Петржине и Пражкия зоопарк.
Хронология на откриването на участъците и станциите
9 май1974: линия „С“, участък I.C Florenc – Kačerov (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите I.P.Pavlova и Vyšehrad надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.
12 август1978: Линия „А“, участък I.A Dejvická – Náměstí Míru (4,7 км, 7 станции)
7 ноември1980: линия „С“, участък II.C Kačerov – Haje (5,3 км, 4 станции)
19 декември 1980: Линия „А“, участък II.А Náměstí Míru – Želivského (2,6 км, 3 станции)
3 ноември1984: линия „С“, участък III.C Florenc – Nádraží Holešovice (2,2 км, 2 станции)
2 ноември1985: Линия „В“, участък I.В Smíchovské nádraží – Florenc (4,9 км, 7 станции)
11 юли1987: Линия „А“, участък III.А1 Želivského – Strašnická (1,3 км, 1 станция)
26 октомври1988: Линия „В“, участък III.В Smíchovské nádraží – Nové Butovice (4,9 км, 3 станции)
4 юли1990: Линия „А“, участък III.А2 Strašnická – Skalka (1,4 км, 1 станция)
22 ноември 1990: Линия „В“, участък II.В Florenc – Českomoravská (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.
Тубуса на линията преди станция Hůrka
11 ноември1994: Линия „В“, участък V.В Nové Butovice – Zličín (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите Hůrka и Lužiny находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.
8 ноември1998: Линия „В“, участък IV.В Českomoravská – Černý Most (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените Hloubětín и Kolbenova; въведен в експлоатация през 1999 г. и 2001 г. съответно). Участъкът между станцииите Rajská zahrada – Černý Most е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.
26 юни2004: линия „С“, участък IV.C1 Nádraží Holešovice – Ládví (4,0 км, 2 станции)
26 май2006: Линия „А“, служебен участък Skalka – Depo Hostivař въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията Depo Hostivař е единствения напълно открит наземен участък пражкото метро.
8 май2008: линия „С“, участък IV.C2 Ládví – Letňany (4,6 км, 3 станции)
Депа и подвижен състав
Пражкото метро има три депа, които са следните:
депо Качеров (Kačerov) – отворено през 1974 година, обслужва линия С
депо Хостивар (Hostivař) – отворено през 1985 година, има станция със същото име, обслужва линия А
депо Зличин (Zličín) – отворено през 1994 година, обслужва линия В
Пражкият метрополитен използва следният подвижен състав:
мотриси ECS – не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
мотриси 81 – 717/814.3 – не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
мотриси 81-71М – това са модернизирани мотриси 81 – 717/814.3, се движат по линии А и В;
мотриси Siemens M1 – движат се по линия С.
Освен това пражкият метрополитен разполага и с дрезини и други ремонтни влакове.
