Прабългарски календар

Прабългарският календар е хипотетична календарна система, с която вероятно са си служели прабългарите.

Източници

Източниците, от които се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите, са: Именник на българските ханове, Чаталарски надпис и Приписката на Тудор черноризец Доксов. В Именника има 12 двойки думи на прабългарски език. В Чаталарския надпис и Тудоровата приписка има по една двойка думи. За свързването им с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е прабългарски, защото имената на владетелите са със сигурен прабългарски произход.

Сравнение с тюркски календари

Следната сравнителна таблица е направена въз основа на анализа на Омелян Прицак.[1]

Година Прабългарски
(Именник) 		Старотюркски
(7 – 8 век) 		Уйгурски
(13 – 17 век) 		Туркменски Башкирски Казахски Хакаски Телеутски
мишка сомор
(čomor) [2] 		küskü сычқан сысҡан тышқан кÿске қойон
„заек“
вол шегор,
σιγορ [3] 		ud сығыр һыйыр
„крава“ 		сиыр інек улу
„дракон“
барс верени,
берени [4] 		bars (перс.) bars (перс.) барс,
пәләң (перс.) 		барыс барыс тÿлгÿ
„лисица“ 		йылан
„змия“
заек двлан
(davlan) [5] 		tabïšɣan tavïšɣan таушқан ҡуян қоян хозан ат
„кон“
дракон lüi/lü (кит.) luu (кит.) лу балық луу лув килескі
„гущер“ 		қой
„овца“
змия диломъ
(čilom)[6] 		yïlan yïlan йылан илан жылан чылан мечин
„маймуна“
кон има[7]
(шегоръ) 		yunt,
yund 		йылқы илҡы жылқы чылғы ит
„куче“
овца теку [8] qony qoin қой ҡой қой хой қақай
„свиня“ (монг.)
маймуна bičin bičin биҗин мишин маймыл,
мешін 		кіжі
„човек“ 		чычқан
„мишка“
петел тох (čux) [9] takïɣu takïɣu тауқ тауыҡ тауық таңах тақаа
„петел“ (монг.)
куче етхь [10] it it ит эт ит турна
„жерав“ 		инек
„крава“
свиня дохсъ
(čočka) [11] 		laɣzïn (?) toŋuz тоңуз доңгыз қара кейік öскі
„коза“ 		пар
„тигър“

Сравнение с китайски календар

1 – дзъ = шу (плъх) 7 – у = ма (кон)
2 – чоу = ню (вол) 8 – уей = ян (коза)
3 – ин = ху (тигър) 9 – шън = хоу (маймуна)
4 – мао = ту (заек) 10 – юй = дзи (петел)
5 – чън = лун (дракон) 11 – сю = гоу (куче)
6 – съ = шъ (змия) 12 – хай = джу (прасе)

Източници

  1. ↑ Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.
  2. ↑ Съответства на тат. йомран „съсел“ от тюркския корен jomra-
  3. ↑ Съответства на турската дума sığır „говедо“.
  4. ↑ Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. börü „вълк“, заета в мар. пире, осет. бирæг. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че верени може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. вĕрен, старотюрк. örgen „въже“. (Мудрак, цит. лит.)
  5. ↑ Прабълг. davlan съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. tabïšɣan.
  6. ↑ Съответства на чув. çĕлĕн, старотюрк. yïlan „змия“.
  7. ↑ Според Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. имне „кон“, като ги извежда от старотюрк. emlik at – „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. имне е вероятно заето от монг. – виж Фасмер (цит. лит.) под имнюшка. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че има е старобълг. прит. мест. за двойствено число.
  8. ↑ Съответства на чув. така „овен“, старотюрк. teke „козел“.
  9. ↑ Съответства на чув. чăхă, старотюрк. takïɣu кокошка < diakïɣu. Заета в унг. tyúk.
  10. ↑ Съответства на чув. йытă, старотюрк. it „пес“.
  11. ↑ Съответства на тат. чучка „свиня“.

Допълнителна литература

  • Бешевлиев, В. Първобългарите. История, бит и култура. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2008.
  • Мудрак, О. А. Заметки о языке и культуре дунайских булгар. Aspects of Comparative Linguistics, v. 1. Moscow: RSUH Publishers, 2005, с. 83 – 106.
  • Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Москва. Прогресс, 1986.
  • Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.

Външни препратки