Политиката на трите „всичко“ (на китайски: 三光政策, на японски: 三光作戦) e политика на опожарената земя, провеждана от Япония в Северен Китай по време на Втората световна война. Тя получава името си от лозунга „Убий всичко, изгори всичко, заграби всичко!“.^[1]

Замислена първоначално от генерал Рюкичи Танака като средство за противопоставяне на водената от китайските комунисти партизанска война, която се превръща в сериозен проблем за японците с Битката на стоте полка през втората половина на 1940 година,^[2] Политиката на трите „всичко“ започва да се провежда систематично през 1942 година от командващия Севернокитайската регионална армия генерал Ясуджи Окамура, обхващайки провинциите Хъбей, Шандун, Шънси, Шанси и Чахар. Тя включва опожаряване на села, конфискации на зърно, концентриране на населението в нови селища и използване на принудителен труд за изграждане на укрепителни съоръжения, стени и ровове, които да възпрепятстват придвижването на партизаните. По оценки на съвременни изследователи тя води до смъртта на над 2,7 милиона китайски цивилни.

Тази статия за историческо събитие все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Япония, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Китай, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.