Полиметилметакрилатът е акрилова смола, синтетичен термопластиченвиниловполимер на метилметакрилата, термопластична прозрачна пластмаса. Среща се и под търговските марки PlexiglasLucite, Perspex, Crylux, Alfaplas, Acrylite, Acrylite и мн. др., също така с названието органично стъкло, акрилно стъкло или акрил. В България е известен предимно като плексиглас.[1]
Създаден е през 1928 г. от немската фирма „Rohm and Haas Company“ и влиза в продажби през 1933 г.[2]
Структура на полимера
Свойства
Плексигласът се използва като алтернатива на стъклото. Той притежава следните свойства:
по-лек: плътността му (1190 kg/m³) е приблизително два пъти по-малка от тази на стъклото;
устойчив на външни въздействия (влага, студ и т.н.);
по-мек в сравнение със стъклото и съответно по-чувствителен на издраскване;
при загряване над 100 °C става пластичен и се поддава на формоване;
лесно се обработва с металорежещи и дървообработващи машини и инструменти;
не е устойчив на въздействието на органичните разтворители.
Използване
Като цяло плексигласът намира сходни приложения като тези на стъклото, но се ползва в сфери, където неговите предимства за обработка, цена, ефектност и светлопропускливост се предпочитат. Широко е разпространен в леката промишленост, интериора, рекламата.
Напоследък плексигласът постепенно се измества от други полимери (поливинилхлорид, поликарбонат), които не притежават някои от недостатъците му – бързо стареене, проблеми при термичното формоване, относително висока цена.
