Плоска Земя

Когато кораб е на хоризонта, долната му част е закрита, заради кривината на земната повърхност.

Плоска Земя е древно вярване, според което планетата Земя има форма на чиния или диск. Много древни култури са приемали това предположение за истина, включително Гърция до класическия период, бронзовите и железните култури от Близкия изток до елинистичния период, Индия до периода гупта и Китай до XVII век.

Идеята за кълбовидна Земя възниква в гръцката философия с Питагор (VI век пр.н.е.), въпреки че повечето философи по това време поддържат модела на плоската Земя. Около 330 г. пр.н.е. Аристотел представя емпирични доказателства за кълбовидната форма на Земята. Оттогава идеята за кълбовидната Земя постепенно започва да се разпространява в елинистичния свят.[1][2][3][4]

В днешно време псевдонаучни теории[5] за плоската Земя се приемат от обособени общества, добиващи популярност чрез социалните мрежи.[6][7]

През XIX век се разпространява историческият мит, че през средновековието преобладава представата за плоска Земя. Това убеждение възниква поради романа на Уошингтън Ървинг „Животът и пътешествията на Христофор Колумб“, издаден през 1828 г., в който се разказва, че известният мореплавател предприел своето пътешествие, за да докаже, че Земята не е плоска и в отговор срещнал съпротива от духовенството.[8] По-нататъшни изследвания на средновековната наука показват, че повечето учени през този период са поддържали идеята, че Земята е кълбовидна.[9] Изследвания на историческите връзки между науката и религията показват, че теориите за техния взаимен антагонизъм не вземат предвид случаите на взаимна подкрепа.[10][11]

Историкът Инка Гарсиласо де ла Вега (1539 – 1616 г.) смята, че хората, твърдящи, че Земята е плоска,[12] трябва да бъдат оборени с помощта на свидетелствата на онези, обиколили планетата.[13]

Източници

  1. ↑ Continuation of Greek concept into Roman and medieval Christian thought: Reinhard Krüger: Materialien und Dokumente zur mittelalterlichen Erdkugeltheorie von der Spätantike bis zur Kolumbusfahrt (1492)
  2. ↑ Direct adoption of the Greek concept by Islam: Ragep, F. Jamil: „Astronomy“, in: Krämer, Gudrun (ed.) et al.: Encyclopaedia of Islam, THREE, Brill 2010, without page numbers
  3. ↑ Direct adoption by India: David Pingree: „History of Mathematical Astronomy in India“, Dictionary of Scientific Biography, Vol. 15 (1978), с. 533−633 (554ff.); Glick, Thomas F., Livesey, Steven John, Wallis, Faith (eds.): „Medieval Science, Technology, and Medicine: An Encyclopedia“, Routledge, New York 2005, ISBN 0-415-96930-1, с. 463
  4. ↑ Adoption by China via European science: Jean-Claude Martzloff, "Space and Time in Chinese Texts of Astronomy and of Mathematical Astronomy in the Seventeenth and Eighteenth Centuries" Архив на оригинала от 2019-09-07 в Wayback Machine., Chinese Science 11 (1993 – 94): 66 – 92 (69) and Christopher Cullen, „A Chinese Eratosthenes of the Flat Earth: A Study of a Fragment of Cosmology in Huai Nan tzu 淮 南 子“, Bulletin of the School of Oriental and African Studies, Vol. 39, No. 1 (1976), с. 106 – 27 (107)
  5. ↑ MacDougall, Robert. Strange enthusiasms: a brief history of American pseudoscience // Columbia University.
  6. ↑ Colorado Flat Earth movement is spreading via technology
  7. ↑ Flat-Earthers are back: 'It’s almost like the beginning of a new religion'
  8. ↑ Какво са смятали средновековните хора за формата на Земята?[неблагонадежден източник]
  9. ↑ Grant, Edward. Planets. Stars, & Orbs: The Medieval Cosmos, 1200 – 1687. Cambridge University Press, 1994. ISBN 0-521-56509-X. с. 620 – 22, 626 – 30.
  10. ↑ Lindberg, David C. Science and the Early Christian Church // The Scientific Enterprise in Antiquity and the Middle Ages: Readings from Isis. University of Chicago Press, 2000. ISBN 0-226-74951-7. с. 125 – 46.
  11. ↑ Introduction // Science & Religion: A Historical Introduction. Baltimore, Johns Hopkins University Press, 2002. ISBN 0-8018-7038-0. с. ix.
  12. ↑ Де ла Вега се пита дали все още има хора, вярващи в плоската Земя, от което може да се предположи, че по негово време хората твърдо са смятали, че Земята е кълбовидна.
  13. ↑ де ла Вега, стр. 40

Литература

  • Инка Гарсиласо де ла Вега, История на империята на инките, том 1, в превод на Мария Арабаджиева, 2006, София, ISBN 954-584-333-0.