Георгий Гемист Плитон (също Плетон, на гръцки: Γεώργιος Γεμιστός Πλήθων) (ок. 1360–1452, Мистра, Византия) е византийски философ, неоплатоник. През 1439 г. е сред гръцката делегация на Фераро-Флорентинския събор в Италия, където се запознава с Козимо Медичи, когото вдъхновява да създаде по-късно Флорентинска Платонова академия, заедно с Марсилио Фичино, по модела на Платоновата академия в Древна Гърция. Негов ученик е кардинал Висарион (1403–1472).[1]
Творчество
Плитон е страстен защитник и задълбочен познавач на Платон и неоплатонизма. Той пише съчинението „За различията между Платон и Аристотел“ („De differentiis Platonis et Aristotelis“), в което разграничава ученията на двамата философи и дава превес на Платон. Друго негово съчинение е „Закони“ („Nómoi“), в което излага систематично своите схващания, но от него е запазено само едно „Резюме на ученията на Заратустра и Платон“. С дейността и творчеството си Плитон допринася за по-задълбоченото навлизане на гръцката философия в Западна Европа и за появата на Ренесанса.
Значение и съвременно звучене
Плитон се приема за пръв предтеча на съвременната гръцка нация. [2] Постепенното елинизиране на Източната Римска империя стига дотам, че някои от последните византийски императори започват да наричат сами себе си „царе на елините“, което име до онзи момент е синоним на идолопоклонник и Древна Гърция (Елада). Плетон Гемостос е типичен пръв идеологически представител на тази ренесансова епоха в късна Византия. Според Плетон, Пелопонес трябва да стане център на новия елинизъм. Последното го вкарва в остър конфликт с Генадиос Схолариос, който по религиозни убеждения и подбуди, въпреки гръцкия си произход, нежелаел да бъде считан за елин. Последният унищожава трудовете на Плетон. [3]
В 1464 г. прахът на Плитон е пренесен от неговия почитател Сигисмондо Малатеста в катедралата „Малатеста“ в Римини, Италия.
Бележки
- ↑ Цочо Бояджиев. От Плитон до Висарион. Изд. „Изток-Запад“, С., 2016.
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 37-38 – Тогава още, през критичните за Византия години, се проявяват първите кълнове на гръцко самосъзнание. ...
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 38.
Източници
- Цочо Бояджиев. От Плитон до Висарион. Изд. „Изток-Запад“, С., 2016.
Вижте също
