Петър Лазаров Лазаров е български офицер, полковник.

Роден е на 16 декември 1898 година в старозагорското село Яйканлии. През 1920 година завършва Военното училище в София. Служи последователно в 39^-а пехотна солунска дружина И в 8^-о депо. През 1930 г. с министерска заповед №70 е назначен за командир на рота от 23^-ти пехотен шипченски полк, след което с министерска заповед №83 от 1932 г. е назначен за началник на подучастък от 11-и пограничен участък, а от 1935 г. с МЗ №116 е командир на рота от 24^-ти пехотен черноморски полк. През 1938 г. с МЗ №21 е назначен за командир на картечна рота от 30^-и пехотен шейновски полк, след което е домакин на пва отдел в Държавната военна фабрика в Казанлък (МЗ №18 от 1939 г.).

От 1940 година служи като командир на дружина от 2^-ри преносим полк. Бил е командир на 123^-ти ехотен полк. В периода 1943 – 14 септември 1944 е командир на 63^-ти пехотен полк. На 14 септември 1944 година с министерска заповед №125 е назначен за командир на 29^-и пехотен ямболски полк. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас. От 23 февруари до 11 август 1945 е командир на 46^-и пехотен добрички полк. През 1946 г. е Военен аташе. Уволнен е на 17 януари 1946 година.^[1].

• Подпоручик (4 октомври 1920)
• Поручик (27 ноември 1923)
• Капитан (31 октомври 1930)
• Майор (3 октомври 1938)
• Подполковник (3 октомври 1942)
• Полковник (1945)

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

• Портал „Военна история на България“