Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона^[1] е териториална и организациона структура на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на комунистическото съпротивително движение в България (1941-1944) през Втората световна война.

Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона на НОВА е създадена през март 1944 г. от Старозагорската окръжна организация на БРП (к). Зоната е разделена на четири военнооперативни района: Старозагорски, Новозагорски, Казанлъшки и Кириловски.^[2]. По указание на ЦК на БРП (к) и Главния щаб на НОВА е сформиран щабът на зоната:

• Комендант (командир) на въстаническата зона – Стою Неделчев-Чочоолу
• Политкомисар – Йордан Вълчев
• Началник-щаб – Велко Димитров^[3]

В зоната действат пет партизански отряда, обединени в една бригада и бойни групи:

• Партизански отряд „Георги Димитров“
• Партизански отряд „Петко Енев“
• Партизански отряд „Марко Чернев“
• Партизански отряд „Цвятко Радойнов“
• Партизански отряд „Георги Гърбачев“
• Партизанска бригада „Георги Димитров“^[4]

п б р Въстанически оперативни зони на НОВА I Софийска  • II Пловдивска  • III Пазарджишка  • IV Горноджумайска  • V Старозагорска  • VI Ямболска  • VII Хасковска  • VIII Горнооряховска  • IX Шуменска  • X Варненска  • XI Плевенска  • XII Врачанска  • XIII Русенска