Селото е познато сред турските изселници с названието Aşık Ova (Ашъкова; в превод от турски „Долината на фолклорните певци“)
География
Певец е село в Североизточна България, намира се между Търговище и Велики Преслав, на около 10 километра от двата града, край река Иреклик.
Много добри почвено-климатични условия за развитие на лозарство. В землището на селото се отглеждат фуражни култури, царевица и пшеница. Все още има площи, които не се обработват.
Главната улица в селото.
История
Налице са археологически данни за селище, населявано през неолита, халколита и прехода към бронзовата епоха, разположено върху платото на 1,5 км западно от селото, на левия бряг на реката. Установени са 2 жилищни хоризонта.[2]
В землището на съседното село Кралево (3 км отстояние от Певец) през 1979 г. е намерено тракийско златно съкровище – Кралевско съкровище, датирано между IV-III век пр.н.е.
Днес за коренното население на селото се смята, че е от така наречените ерлии или хърцои, тъй като използват някои специфични думи със славянски произход. Името „хърцои“ е свързвано предимно с името на старобългарското божество Хърс. Друга теория за понятието се свързва с факта, че са коренното население от полето – „Кърски сой“. В хрониките пише, че хърцоите са преки потомци на родовете последвали големия син на цар Владимир–Расате (Хръсате). Освен хърцои, етнографската група е наричана и ерлии, което означава „местни“ (от турски: yer – място).
Според устните предания през османския период в селото се заселват турски семейства, които много тормозели местните жители. Затова местните хърцои станали недоверчиви към външни хора и новодошлите преселници в селото наричали „гелмета“ (от турски: gelme – „идва“). Характерно за певечани е и тяхната пестеливост, стигаща понякога и до скъперничество.
