Кръвта на българите течеше като от чешма
Отмъстителите убиваха които се мяркаха пред тях,
стига само да бяха българи,
защото ги болеше душата и лудост обхвана отмъстителите.
През 1916 година по време на националната схизма застава на страната на Елевтериос Венизелос, който го назначава за офицер в правителствената армия. До 1920 година служи като командир на батальона за сигурност на Атина, където изпълнява убийството на Йон Драгумис на 31 юли 1920 година. Вината му не е доказана в съда. След загубата на изборите същата година бяга във Франция заедно с Венизелос.
След 1944 година е назначен за комендант на Ханя и се включва в партията на Софоклис Венизелос, като е избран за неин представител от Ханя. В последните години от живота си пише мемоари - „Οι πρωτοπόροι του Μακεδονικού Αγώνος“ (Αθήνα, 1962) („Пионери на Македонската битка“). Павлос Гипарис умира през 1966 година в Атина.[4]
В 1978 година в Солун е издигнат негов бюст, дело на леринския зограф и скулптор Танасис Минопулос (1931 - 1982).[5]